Определение № 6918 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5313/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. М. С. против определение № 16724/30.04.2026 г., постановено по адм. д. № 5365/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отказано повторно предоставяне на правна помощ. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно и постановено в противоречие с дадените от Върховния административен съд указания. Твърди се, че жалбоподателят не е имал намерение да се отказва от правна помощ изобщо, а единствено от конкретния назначен адвокат, поради липса на изготвена истинска касационна жалба. Излага се още, че правната помощ е необходима за допълване, корекция и приподписване на касационната жалба, като се сочат и обстоятелства относно здравословното и материалното му състояние. Настоящият съдебен състав на Трето отделение на Върховния административен съд, след като обсъди доводите в частната жалба, данните по делото и извърши проверка на обжалваното определение в рамките на правомощията си по чл. 235 АПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че с определение № 20421/18.10.2024 г. на жалбоподателя вече е била предоставена правна помощ за всички инстанции, включително за касационното производство, а впоследствие с молба от 06.01.2025 г. той изрично се е отказал от така предоставената му правна помощ, без да е искал единствено замяна на назначения служебен защитник. Поради това с определение № 5262/15.02.2025 г. предоставената правна помощ е била прекратена. Въз основа на тези данни административният съд е формирал извод, че не са налице основания за повторно предоставяне на правна помощ за касационната инстанция, след като страната доброволно се е отказала от вече предоставената ѝ такава. Съдът е приел още, че жалбоподателят никога не е искал смяна на адвоката, а е заявил отказ от самата правна помощ, включително и за касационното производство. Първоинстанционният съд е приел също, че повторното искане за предоставяне на правна помощ при липса на нови обстоятелства представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права и не съответства на целите на правната помощ и на принципа за процесуална икономия. Правилно административният съд е приел, че липсват основания за повторно предоставяне на правна помощ. Съгласно Закона за правната помощ и принципите на процесуалната икономия и добросъвестното упражняване на процесуални права, повторно предоставяне на правна помощ след изричен отказ от вече предоставена такава е допустимо само при наличие на нови или новонастъпили обстоятелства, които да обосновават необходимост от ново произнасяне с оглед гарантиране правото на защита и постигане целите на правосъдието. В конкретния случай такива обстоятелства не се установяват. Представените с частната жалба декларация за имуществено състояние и експертно решение на ТЕЛК не обосновават нова фактическа обстановка, различна от тази, при която правната помощ първоначално е била предоставена. Напротив, именно при наличие на тези или сходни обстоятелства жалбоподателят вече е получил правна помощ за всички инстанции, от която впоследствие доброволно се е отказал. Неоснователни са и доводите, че отказът е бил насочен единствено към конкретния служебен защитник. От съдържанието на молбата от 06.01.2025 г., правилно тълкувана от първоинстанционния съд, не се установява искане за замяна на адвокат по реда на Закона за правната помощ, а отказ от самата правна помощ. Ако страната е считала, че назначеният защитник не осъществява адекватно процесуално представителство, е разполагала с възможността да поиска замяната му, каквото искане не е било направено. При тези данни правилен е изводът на първоинстанционния съд, че повторното искане за предоставяне на правна помощ при липса на нови релевантни обстоятелства не налага ново предоставяне на такава. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,