Определение № 760 от 29.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2851/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], против определение № 7140 / 04.04.2014г. по ч.гр.д. № 11985/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство във връзка с частна касационна жалба срещу определение от 21.09.2012г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател иска отмяна на разпореждането като неправилно и уважаване на молбата му за предоставяне на правна помощ. Сочи се, че е недопустимо „фалирало” дружество да не разполага със законова възможност за правна помощ и съдействие, поради която причина съдът отказва и да „стартира процедура по несъстоятелност”. Ответникът, [фирма] иска потвърждаване на определението, като правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение молбата за предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 ГПК, Софийски градски съд е приел, че тази правна възможност е предвидена само по отношение на физическите, но не и за юридическите лица, какъвто е молителят. Определението е правилно. Правна помощ, съгласно чл.5 ЗПП, се предоставя на физически лица на основанията, предвидени в ЗПП. По аргумент от противното, юридическите лица, каквото качество има и молителят - настоящ частен жалбоподател, не се ползват от правото на предоставяне на правна помощ. С оглед горното, определението, с което се оставя без уважение молба на юридическо лице за предоставяне на правна помощ като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд