Решение № 1197 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2010 г.

Решение № 1197 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Николай Валентинов Ненов от гр. Добрич, ул. "Батак" № 17, против Решение № 999 от 14.05.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 207 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 900364/09.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Добрич, потвърден с Решение № 746/14.12.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2003 до 31.12.2006 г. и по ЗДДФЛ за периода 01.01-31.12.2007 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно разпределение на доказателствената тежест от относно обстоятелството, че притежаваната от РЛ валута по представената митническа декларация оправдава извършените от лицето разходи в ревизираните периоди; не са били налице основания за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, поради което в тежест на органите по приходите е било доказването на превишение на разходите над доказаните налични парични средства. Парични средства не е задължително да се съхраняват в банка, а съхраняването им в къщи не може да бъде доказано по никакъв начин. Мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви и са довели до необоснованост на решението: от една страна съдът е приел за доказано внасянето на парична сума във валута на разположение на жалбоподателя, но не било доказано оправдаването на разходите именно с тези парични средства. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо"а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил посочения ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, с който е установено превишение на разходите на РЛ за ревизирания период над доказаните приходи, послужило като данъчна основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ. РЛ е твърдяло в писмените си обяснения в ревизионното производство, че в периода от м. септември 1998 до 16.07.1999 г. е живяло и работило във Великобритания и при връщането си в страната е внесло всички спестени средства от своя труд, представляващи валута както следва: 10 000 марки, 3 000 долара и 100 000 паунда /общо с левова равностойност 316 047,87 лв./ и ги е декларирало с митническа декларация. Твърдяло е, че след обмяната на валутата е съхранявал левовата й равностойност в сейф в къщи. В хода на ревизията, при проверка на представеното копие от митническа декларация е установено с писмо на Агенция "Митници", че посочената декларация не е заведена по установения ред в регистрите на съответната служба. Назначена и приета е и графологична експертиза на оригинала на декларацията, съгласно която вписването на паричните суми е станало след полагането на митническия печат и декларацията е попълнена с два различни химикала, като от РЛ са попълнени само данните на декларатора. Пред съда не са били спорни сумите на извършените разходи от ревизираното лице, като спорът е бил относно наличието на внесената валута и оправдаването с нея на процесните разходи. Съдът е приел, че приетата в хода на ревизията графологична експертиза не опровергава доказателствената сила на митническата декларация в качеството й на официален удостоверителен документ, а писмото на Агенция "Митници" не опровергава доказаното подаване на вносна митническа декларация за посочената валута. Въпреки това, съдът е приел, че тъй като от средата на 1999 г. до началото на първите разходи има период около четири години без доказателства, че внесената валута е превърната в лева и че е съхранявана от ревизираното лице тези суми не могат да послужат като оправдание на процесните разходи. Решението е правилно като краен резултат, но се нуждае от корекция на мотивите. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от приложимата Наредба за износ и внос на валутни ценности /ПМС № 4/1994 г. /, при влизане и излизане от страната местните и чуждестранните лица задължително попълват декларация по образец, одобрен от министъра на финансите, когато се пренася чуждестранна конвертируема валута в наличност с равностойност в български левове и български банкноти и монети в обръщение, общо в размер над 2000 лв. Съгласно ал. 2 и 3 на текста митническата декларация по ал. 1 се попълва в два екземпляра, когато се пренасят чуждестранна конвертируема валута и ценни книжа по т. 5 на ал. 1, когато равностойността им е над 10 000 щатски долара, като единият екземпляр от декларацията по ал. 2 остава у лицето, а другият се изпраща на Министерството на финансите -Главно управление "Данъци". За представената от лицето митническа декларация за внос на валута при ревизията е установено с графологична експертиза, че единствено личните данни на вносителя са написани от него, а вписването на паричните суми е станало след полагането на митническия печат. Тези факти, съпоставени с липсата на заведен втори екземпляр на декларацията в Министерство на финансите - главно управление "Данъци" обосновават извод за липса на доказан внос на валута на посочената стойност. Изводът на съда, че липсата на заведен втори екземпляр е в резултат на пропуск на администрацията почива на предположението, че вносителят е попълнил декларацията в два екземпляра, както изисква посоченият подзаконов нормативен акт. Представеният екземпляр на декларацията представлява частен удостоверителен документ не притежаващ материална доказателствена сила, който следва да бъде преценяван съобразно всички събрани доказателства. В ревизионното, а и в съдебното производство не са събрани доказателства в полза, а против автентичността на документа. Затова вносът на посочената сума във валута е недоказан от ревизираното лице. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Ревизираното лице не е доказало обмяната на чуждестранна валута, нито че е разполагало с посочената парична сума в началото на ревизирания период. Вярно е, че съхраняването на парични не е задължително да става по банкова сметка, но в случая не е доказан вносът на валутата, нито нейната обмяна, а и периодът от средата на 1999 до 01.01.2003 г. е сравнително дълъг, за да се предполага съхранението на паричните средства без всякакви доказателства за това. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд