Решение № 6336 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1666/2018 г.

Решение № 6336 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1666/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. С. от К. и със съдебен адрес в гр. С. срещу решение № 1672/13.10.2017 г., постановено по адм. дело № 302/2017 по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-16000915010082-091-001/26.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден в една част и изменен в друга част с решение № 784/19.12.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. П. при ЦУ на НАП за установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 911,22 лв. и лихви - 223,11 лв. и за 2014 г. в размер на 6 943 лв. и лихви - 994,47 лв., както и за задължения за ДОО за 2013 г. в размер на 547,68 лв. и лихви - 167,74 лв., за 2013 г. ЗОВ в размер на 268,80 лв. и лихви - 82,36 лв. и ДЗПО-УПФ в размер на 168 лв. и лихви - 51,49 лв., за 2014 г. ДОО в размер на 3 363,37 лв. и лихви - 537,14 лв., за ЗО в размер на 1 631,85 лв. и лихви - 314,06 лв. предвид решението по реда на чл. 175 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно в обжалваните части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се оплаква, че съдът неправилно не бил признал договорите за заем, като е приел, че те са представени с жалбата срещу ревизионния акт. Относно дадените му в заем пари от Г. Т. от Белгия твърди, че ги е внасял в България поетапно, но не е имал задължение да ги декларира. Касаторът не е съгласен и с приетото от съда нулево начално салдо предвид договорите за заем. Твърди също така, че е получавал по банков път суми от "М-Т. 2000 ЕООД, които представлявали върнати суми от посоченото дружество, които бил дал в заем по договор от 15.01.2013 г. за 9 100 лв. по протокол и решение на ЕСК и квитанция, както и по договор за заем от 20.01.2014 г. за 12 960 лв. също с протокол и решение на ЕСК и квитанция. В касационната жалба се съдържат оплаквания и по чл. 124а ДОПК относно осигурителните вноски, че неправилно съдът е приел, че е упражнявал през ревизирания период трудова дейност и затова дължи посочените вноски. В тази връзка се позовава и на съдебна практика на ВАС. П. съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател в случай, че претендира такива. Тази страна в касационното производство също беше подала касационна жалба, но впоследствие с молба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. е оттеглена, поради което в съдебно заседание на 24.04.2018 г. същата беше оставена без разглеждане и в тази част касационното производство беше прекратено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата в посочените по-горе части първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са извършили ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за 2013 г. и 2014 г. за задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски. Относно доходите на ревизираното лице съдът е възприел констатациите на приходните органи, извършили ревизията, че те са от получени парични преводи по банкови сметки в "С. Б." ЕАД от "МС Б. К." ЕООД, на който е бил едноличен собственик на капитала, както и от "М-Т. 2000" ЕООД, "М-Т. Ф." ЕООД и от "МС В. к." ЕООД и разликата между тези получени парични средства и начислените му възнаграждения за заплати съдът е приел, че представлява недостиг, който е доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и подлежи на облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Съдът не е възприел твърденията на жалбоподателя, че попълването на банковите сметки с преводи от посочените дружества, са от заеми, получени от Г. Т. от Белгия - два договора по 50 000 евро. Възприето е от съда и включването от приходните органи в разходната част направените действителни разходи от ревизираното лице за живот и издръжка. Отчетено е от съда закупуването на два недвижими имота от задълженото лице в режим на СИО, както и на леки автомобили - 3 бр. С обжалваното решение за да измени ревизионния акт в едната му част (от ответната приходна администрация не е постъпвала касационна жалба и в тази част решението е влязло в законна сила), се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила грешка в изчисленията по ревизионния акт. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Както вече се посочи ревизията на задълженото лице е извършена по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са установили облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, тъй като са налице разходвани средства, за които няма данни как са придобити и за тях не са ангажирани релевантни доказателства за източника и основанието за наличността им. При съпоставка и анализ на получените от лице трудови доходи с оглед, че е бил на трудов договор в "МС Б. К." ЕООД, на което дружество е бил едноличен собственик на капитала и управител и получените парични преводи по банкови сметки от същото дружество, както и от М-Т. 2000" ЕООД, "М-Т. Ф." ЕООД и от "МС В. к." ЕООД, правилно за 2013 г. е установен недостиг от налични парични средства в общ размер от 16 873,98 лв. и за 2014 г. - 21 473,48 лв. Обосновано съдът не е възприел твърденията на касационния жалбоподател, че преведените му суми по банковите сметки не представляват връщане на заеми от тези дружества, нито че в действителност е получил заеми в общ размер от 100 000 евро (два договора от по 50 000 евро от физическото лице Г. Т.). Представянето на договори за заем по делото (без значение в коя фаза на производство - административно или съдебно) не е достатъчно, тъй като договорът за заем съгласно чл. 240 ЗЗД е реален договор, като за целите на данъчно облагане, е необходимо по безспорен начин да се установи, че заемодателят е имал достатъчно налични парични средства, за да може да предостави част от тях в заем, а в процесния случай твърдените заемни средства от посоченото физическо лице са в общ размер от 100 000 евро. Наличието на изпратена от заемодателя декларация, че сумите са предадени, не е достатъчно, за да се приеме, че в действителност той е дал в заем на жалбоподателя посочените суми. Същото се отнася и относно твърденията на ревизираното лице, че преведените му суми по банковите му сметки от изброените по-горе дружества, са дадени от него заеми, които впоследствие са му били върнати. В качеството си на евентуален заемодател на тези дружества, жалбоподателят не е доказал, че е притежавал парични средства, извън необходимите му за живот и осъществяване на търговска дейност като едноличен собственика на капитала на "МС Б. К." ЕООД, поради което обосновано съдът е приел, че разликата между получените от М. С. трудови възнаграждения и получените по банков път парични средства от изброените по-горе търговски дружества, е доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и подлежи на облагане с пряк данък върху доходите на физическите лица. Предвид изложеното, обосновани са изводите в обжалвания съдебен акт, че началното салдо към 01.01.2013 г. е определеното от съдебно-счетоводната експертиза от 4,18 лв. към 01.01.2013 г., съответно към 001.2014 г. - 477,33 лв. Правилно съдът е съобразил установеното от приходните органи, че лицето през ревизираните периоди е закупило три леки автомобили и два недвижими имоти, които са били в режим на СИО, поради което е направен съвкупен анализ между установените доходи и разходи. Правилно съдът е приел, че вещото лице е изчислило по-висок размер на задълженията, но се е съобразил със забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 160, ал. 5 ДОПК. Назначената съдебно-счетоводна експертиза е установила грешки в изчисленията в ревизионния акт, досежно базата, върху която са направените изчисления в решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, с което е изменен ревизионния акт. Вещото лице е приело, че са касае за технически грешки и съдът правилно е възприел тази констатация като правилна, а и с оглед, че данъчната основа се изчислява върху годишна база, тъй като и данъкът, с който се облагат физическите лица е годишен - чл. 17 и чл. 48 ЗДДФЛ. Правилно първостепенния съд е определил и задълженията за осигурителни вноски - ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, като се е съобразил със заключението на съдебно-счетоводната експертиза и откритите от експерта грешки в изчисленията. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че за целия ревизиран период не е бил на трудов договор, респ. не е получавал трудови възнаграждения, а за част от него, поради което неправилно са определени на основание чл. 124а ДОПК задължителните осигурителни вноски за двете ревизирани години. В съдебното решение въз основа на събраните по делото доказателства правилно съдът е приел, че за периодите от 01.01.2013 г. до 27.05.2013 г. и от 01.08.2014 г. до 31.12.2014 г. касационният жалбоподател е упражнявал трудова дейност като собственик на капитала на дружеството "МС Б. К." ЕООД и правилно е определил правното основание по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО за ДОО и ДЗПО-УПФ и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО за ЗО и изводът, че ревизираното лице е самоосигуряващо се лице, се възприема и от настоящата касационна инстанция. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че самоосигуряващите лице определят окончателния размер на посочените осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО при съобразяване с начина на изчисляването им по чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. В тази връзка правилно съдът е определил, че размерът на осигурителните вноски за довнасяне при определяне на окончателния им размер за фонд "Пенсии" се определя помесечно върху разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания от лицето осигурителен доход, върху който вноските са внесени, респ. или се дължат, но не повече от максималния праг на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година. По същия начин съдът е посочил, че се изчисляват и задълженията за ЗО, поради което правилно и в тази обжалвана част е постановено решението му. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК е императивна и съгласно нея в тежест на ревизираното лице, в случая на М. С. е да опровергае констатациите на ревизионния акт, издаден при извършена ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, като тези констатации съгласно посочената разпоредба, се ползват с презумпция за вярност. Такова опровергаване не е осъществено от жалбоподателя, поради което касационната му жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваните части е постановено при спазване на приложимите материални закони - ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, както и на съдопроизводствените правила, а и при правилно установена фактическа обстановка, са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е обосновано в обжалваните части и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател, въпреки направеното искане, не се дължат разноски. На ответника по касация с оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Р. С. в депозираната по делото писмена защита, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 059, 54 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение