Определение № 4976 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. С. против определение № 3643 от 04.02.2025 г., постановено по адм. д. № 9656/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответниците не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град оставя без уважение искането на П. Д. С. за продължение срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 20673 от 21.10.2024 г., постановено по делото, оставя без разглеждане жалбата на П. Д. С. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът констатира, че в искането на жалбоподателя за продължаване на срока за изпълнение на разпореждането на съда за отстраняване нередовностите на жалбата не се сочат уважителни причини, а наличието на празнични дни не са такива, поради което прави извод за неоснователност на това искане. Констатира, че жалбоподателят не изпълнява указанията на съда в срок до 30.12.2024 г., включително. Позовава се на нормата на чл. 64, ал. ГПК вр. чл. 144 АПК и приема, че извършените процесуални действия от жалбоподателя след изтичане на срока не следва да се вземат предвид. По тези съображения и на основание чл. 158, ал. 3 АПК съдът прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. С разпореждане № 20673 от 21.10.2024 г., постановено по делото, съдът оставя без движение жалбата, като указва на П. С. в 7-мо дневен срок от съобщението да посочи до кого е адресирана жалбата и административният акт, който оспорва; да посочи конкретните факти, обосноваващи незаконосъобразността на акта; в случай, че оспорва виза за проектиране да представи доказателства за наличие на правен интерес съобразно чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ; да конкретизира искането си до съда и да представи по делото документ за платена държавна такса по сметка на Административен съд София – град в размер на 10 лв. Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя на 23.12.2024 г. На същата дата П. С. депозира молба по делото, с която иска удължаване на срока за изпълнение на указанията с 14 дни, поради празничните дни и заявява, че е внесъл държавна такса. При тези данни изводът на съда, че жалбоподателят не сочи уважителни причини за удължаване на срока за изпълнение на дадените указания, е незаконосъобразен. Срокът за изпълнение на указанията започва да тече на 24.12.2024 г. и изтича на 30.12.2024 г., както правилно посочва съдът. В случая празничните дни са 24.12.2024 г. – 26.12.2024 г., а почивните дни са 28.12. и 29.12.2024 г. и като се вземе предвид нередовността на жалбата, в т. ч. и установяване на правен интерес от оспорването, то за жалбоподателят остават два работни дни за ангажиране на доказателства в т.ч. и осигуряване на правна помощ. Следователно изводът на съда, че в искането не са посочени уважителни причини и такива не са налице, е незаконосъобразен. Освен това съдът се произнася по искането за удължаване на срока повече след един месец от сезирането му, с което лишава жалбоподателя от възможност да упражни правото си по чл. 64, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, а именно да иска възстановяване на пропуснат срок. Фактът, че определението, с което се отказва удължаване на срока не подлежи на самостоятелно обжалване, не обосновава друг извод. Освен това дори и формално с молба от 08.01.2025 г. процесуалния представител на жалбоподателя отстранява нередовностите на жалбата, към която дата липсва произнасяне на съда по искането за удължаване на срока за отстраняване нередовностите на жалбата. Следователно обжалваното определението е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,