Решение № 718 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 67/2010 г.

Решение № 718 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 67/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. М. от [населено място], чрез процесуалния представител-адвокат Б. против въззивно решение № 229 от 16.10.2009 г. по в. гр. д. № 250 по описа за 2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 35 от 16.04.2009 г. по гр. д. № 224/08 г. на Д. районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове от М. А. М. против Държавно горско стопанство Доспат за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № 5 от 12.09.2008 г. и за отмяната й, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност "началник ГСУ" и за осъждане на Държавно горско стопанство Доспат да му заплати сумата от 4 044.96 лв., представляваща обезщетение за времето от шест месеца, през което е останал без работа, считано от 12.09.2008 г. като неоснователни и е потвърдил решение № 35 от 16.04.2009 г. по гр. д. № 224/08 г. на Д. районен съд в частта, в която е отхвърлен предявени иск за сумата от 2 341.12 лв. - допълнително материално стимулиране по чл. 17, т. 9 от Браншовия колективен трудов договор и са присъдени следващите се разноски. Като се сочи отменителното основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и като необоснован, с решаване на въпроса по същество, с уважаване на предявените искове. Касаторът претендира направените по делото разноски. С определение № 334 от 6.04.2010 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставения въпрос за приложимостта на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ по отношение на заемащ длъжността "началник на ГСУ" /т. е. за служител от ръководството на орган на изпълнителната власт, какъвто е Държавното горско стопанство-Д./, отговорът на който въпрос е свързан с преценката-дали може да се счете, че Д. развива стопанска дейност, за да е възможно сключването на "договор за управление"по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ. Касационното обжалване е допуснато предвид противоречивото произнасяне от съдилищата по поставения въпрос. Така - в решения с № 688 от 19.04.2002 г. по гр. д. № 1012/01 г. III г. о. на ВКС, решение № 1864 от 2.01.2003 г. по гр. д. № 2063/01 г., решение № 949 от 20.07.1999 г. по гр. д. № 1105/01 г., решение № 1702 от 30.06.2003 г. по гр. д. № 2052/01 г. и решение № 778 от 21.07.1999 г. по гр. д. № 987/98 г. - всички на III г. о. на ВКС е прието, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е неприложимо за органи на изпълнителната власт /както и за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за органи на местно самоуправление/. В противоречие с тях - в настоящето въззивно решение е прието, че договор за управление може да бъде сключван и при "образувания, които не са търговски дружества, каквото е държавното предприятие Държавно горско стопанство [населено място]". Съдът се е мотивирал с нормите на чл. 24в ал. 1, т. 8 и § 69 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е наличието на сключен договор за управление на предприятието, с който на управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на определената с него бизнес програма. Затова под предприятие се разбира-организация, която развива стопанска дейност. Целта е - да бъде дадена възможност на новия ръководител-при необходимост - да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере екип кадри /включително и да назначи нови/, с които най-добре да осъществи набелязаните с договора за управление бизнес цели. При преценката - дали един договор, който при сключването му е определен като "договор за управление на предприятие" - има характера на такъв по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел. В случая - на 7.05.2008 г. е бил сключен договор за управление, на основание чл. 24в ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 24д ал. 2 и § 69 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите между Д. агенция по горите [населено място] и директора на Държавно горско стопанство Д. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ - Държавните горски стопанства са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, т. е. те не са търговски дружества. Правомощията на представляващия ги директор са уредени в чл. 24е от ЗГ и са свързани главно с представителство, ръководство, изготвяне на доклади, планове и отчети, сключване на договори за осъществяваните от предприятието дейности, сключване и прекратяване на трудови договори, предложения за бракуване на материали, вземане на решения за отдаване под наем на движими вещи. Идентични на тези са посочените задълженията в сключения на 7.05.2008 г. договор за управление. Допълнително са изброени следните права и задължения-да утвърждава, структурата, длъжностното разписание и средствата за работна заплата, да назначава дипломиран експерт-счетоводител, да взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи, да предлага на МС действия по реда на чл. 6 от ЗДС, да взема решения за ползване на кредити, да дава указания за отстраняване на констатирани недостатъци в работата, да атестира служителите, да разрешава извършването на текущи ремонти. Следователно- с договора не е уговорено постигането на определен резултат и не се цели изпълнение на конкретна стопанска или производствена програма. Обстоятелството, че Държавно горско стопанство не е търговско дружество по смисъла на ТЗ и че възложените на директора му функции не са свързани с осъществяване на конкретна стопанска дейност и не са пряко свързани с постигането на конкретна бизнес програма или цел, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че сключения на 7.05.2008 г. договор за управление с директора на Държавно горско стопанство Д. не е договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ и същият не може да бъде годно правно основание за уволнение на служител от ръководството на орган на изпълнителната власт, какъвто е настоящия касатор, който е заемал длъжността "началник на ГСУ". Липсата на уговорена конкретна стопанска или производствена програма със сключения договор, която да се различава от поставена предходна такава, означава, че директорът не е разполагал с правомощие за преценка на качествата на ръководните служители, съобразно нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ. Като е приел обратното въззивния съд е постановил-в тази част неправилен акт, който следва да бъде отменен. Спорът следва да бъде разрешен по същество - с признаване на уволнението за незаконно и отмяна на постановената заповед № 5 от 12.09.2008 г. Жалбоподателят следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "началник ГСУ", а-на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ - ответникът - Държавно горско стопанство Д. да бъде осъдено да заплати сумата от 4 044.96 лв., представляваща обезщетение за времето от шест месеца, през което е останал без работа, считано от 12.09.2008 г. /при получаваното месечно трудово възнаграждение от 674.16 лв./. В останалата част - досежно заявената претенция за присъждане на сумата от 2 341.12 лв., представляваща допълнително материално стимулиране по чл. 17, т. 9 от Браншовия колективен трудов договор, постановеният въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Касае се за суми, които не са постоянна величина, а се присъждат по преценка на работодателя в зависимост от тримесечното изпълнение на плана и получените приходи. Преценката на работодателя е зависила от неустановени по делото факти /принос на служителя, реализирани приходи за съответния период, наличие на средства и др./, а и същата не подлежи на съдебен контрол, поради липса на предвиден такъв. Дължимите на уволнения работник обезщетения са уредени в КТ, като претендираното не попада сред тях. С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които според представените доказателства възлизат на 1600 лв. /шестстотин лева-адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и хиляда лева-пред първата инстанция/. Ответната страна следва да заплати и сумата от 392 лв. - за държавни такси и разноски в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение