Определение № 77 от 18.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2015 г.

Производството е по реда на чл.247 ГПК. Образувано е по молба на Д. П. Р. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 768 от 1.12.15г.,постановено по ч. гр.дело № 4028/15г.на ІV г.о.на ВКС. С посоченото определение настоящият състав на ІV г.о.на ВКС по реда на чл.248 ал.1 ГПК К. П. Р. е осъдил молителката да му заплати разноски по делото за касационната инстанция в размер на сумата 86.17 лв адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата й. Молителката счита,че е налице очевидна фактическа грешка поради допуснати в мотивите на посоченото определение фактически грешки,пренесени в осъдителния диспозитив.Твърди,че посоченото от съда на ред 23 и 24 от стр.1 на съдебния акт не съответства на поисканото от нея като разноски с частната касационна жалба,както и на приетото в диспозитива на определението от 23.10.15г.,с което не тя,както е посочил съдът в определението си от 1.12.15г.,а насрещната страна е осъдена да й заплати 12.50 лв съдебно-деловодни разноски по делбеното производство пред първата инстанция. Молбата е допустима като подадена от надлежна страна,но по същество е неоснователна. Очевидна фактическа грешка е налице,когато има несъответствие между действителната воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението.Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъде поправени по реда на чл.247 ГПК грешките,които съдът е допуснал при формирането на своята воля.Грешките в мотивите,изразяващи се в погрешно възпроизвеждане на доказателства или погрешно приемане на факти от съда, подлежат на отстраняване по пътя на обжалване на съдебния акт,защото изискват да се замести неправилно формираната воля на съда. В конкретния случай разминаване между действително формираната воля на съда и изразеното в диспозитива на определението от 1.12.2015г.няма.К. Р. е поискал с отговора на частната касационна жалба присъждане на разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.С диспозитива на определението от 1.12.15г.молителката е осъдена да му заплати 86.17 лв от поисканите от него 100 лв съразмерно с отхвърлената част от жалбата.Ответната страна има право на разноски и при прекратяване на производството поради оставяне без разглеждане на частната жалба – чл.78 ал.4 ГПК.Действително на стр.1 в мотивите на определението са разменени имената на страните,като е посочено,че Д. Р. е осъдена да заплати на К. Р. сумата 12.50 лв вместо обратното,но това не се е отразило на формираната воля на съда относно размера на дължимите от жалбоподателката разноски,изразена в мотивите и диспозитива на съдебния акт. Другото обстоятелство,което тя изтъква като фактическа грешка в мотивите на определението е,че съдът неправилно бил посочил,че исканата от нея сума за разноски за първа инстанция е 90.40 лв вместо 57.35 лв,което касае правилността му. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.