Определение № 359 от 12.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2023 г.

Образувано е по частна жалба на „ЦЕТИН България“ ЕАД, със седалище гр. София, представлявано заедно от членовете на Съвета на директорите П. Мудринич и П. Холи, чрез представител по пълномощие адв. Н. Колев, САК, срещу Определение № 9797/10.11.2023 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по адм. дело № 8622/2023 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Писмо изх. № 18-00-51-6/08.08.2023 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и е прекратил производството по делото. По подробно изложени в жалбата аргументи се иска отмяна на определението като неправилно. Оспорва се изводът на съда, че писмото на председателя на КРС няма белезите на индивидуален административен акт. Според частния жалбоподател в настоящата хипотеза е налице индивидуален административен акт, с който се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато това е от значение за тяхното признаване, упражняване или погасяване. Това е така, тъй като с волеизявлението си председателят на КРС отказва да признае съществуването на материалното право за връщане на надвнесената (недължимо платена) годишна такса за 2023 г. за ползване на радиочестотен спектър, респ. правото на „ЦЕТИН България“ ЕАД за прихващане на това вземане. Счита, че неправилно, в противоречие с материалния закон и обстоятелствата по делото, съдът разглежда писмото на председателя на КРС като необвързващо, неформално изявление, с което се изразява разбирането му как трябва да бъдат тълкувани правните норми, но без да е налице намерение за отказ на каквото и да било. Сочи, че целенасочено с оспореното писмо е отговорено на дружеството, че се отказва признаване на последиците от извършеното прихващане, който отказ е извършен в официалното качество на председателя на КРС като ръководен орган на регулатора в областта на телекомуникациите. Частният жалбоподател счита, че с писмото на председателя на КРС се излагат по същество твърдения за недължимост на вземането на „ЦЕТИН България“ ЕАД за сумата, представляваща разликата между действително заплатената от дружеството сума за годишна такса за ползване на радиочестотен спектър и дължимата такса по Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) след нейното изменение с ПМС № 47/31.03.2023 г. (обн. ДВ бр. 30/04.04.2023 г., в сила от 08.04.2023 г., Тарифа за таксите), която възлиза на 1 176 114,55 лева, поради което и засяга възможността на дружеството да упражни правото си на прихващане. Отказът за признаване на тези права поставя „ЦЕТИН България“ ЕАД в значително по-неблагоприятно положение в сравнение с други субекти, спрямо които е признато приложението на изменената Тарифа за таксите при определяне на размера на дължимите такси за цялата 2023 г. Обратният извод на съда, според касатора, е направен в противоречие с материалния закон. Твърди още, че при постановяване на акта си, съдът не е изяснил релевантните факти и обстоятелства, тълкувал ги е едностранчиво и превратно, и е допуснал съществено процесуално нарушение при преценката на доказателствата по делото, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Аргументите си жалбоподателят допълва с липсата на мотиви по същество, доколкото изложените от съда такива представляват поредица от преразказ/пресъздаване на твърдения на страните, съдържание на законови разпоредби или анализ на институти на правото, за които съдът заема впоследствие позиция, че се неотносими, но без доводи защо. Сочи, че в противоречие със задължението си за мотивиране на акта си, съдът не е обосновал извода си, че оспореното писмо не засяга правната сфера на жалбоподателя, поради което мотивите му са бланкетни, а „ЦЕТИН България“ ЕАД е поставено в невъзможност да се защити, тъй като не може да установи поради какви причини жалбата му е недопустима. Липсата на съответни на постановения диспозитив мотиви, частният жалбоподател счита за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд. Иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът – председателят на КРС чрез представител по пълномощие – юрк. С. Химук, в писмен отговор излага становище за неоснователност на частната жалба. В допълнение към поддържания извод на съда, че оспореното писмо няма характера на властническо волеизявление, с което се засягат негативно права на предприятието, а има само уведомителен характер, сочи, че председателят на КРС няма компетентност да установява публични държавни вземания, а оттам – и да се произнася по възможността за прихващането им по реда на чл. 166 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Такава компетентност има КРС, но в случая не е налице изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване публични вземания, тъй като извършените плащания от дружеството са съобразени с предвидените в Тарифата за таксите размери, поради което не са налице условията по чл. 170, ал. 1 ДОПК. Иска жалбата да се отхвърли и обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна. За да постанови обжалваното определение съдът приема от фактическа страна, че производството пред КРС е започнало по повод уведомление вх. № 18-00-51-5/06.07.2023 г. от „ЦЕТИН България“ ЕАД, че дружеството извършва прихващане от авансова заплатената на 31.03.2023 г. такса със сумите, както следва: 1) 396 854,41 лв. (неточно посочено в определението в размер на 39 685,41 лв.), представляваща административна годишна такса за контрол по чл. 141, ал. 1 ЗЕС във вр. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите; 2) 37 000 лв., представляваща еднократна такса за изменение и допълнение на Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г., направени с Решение № 167/15.06.2023 г. на КРС. Съдът приема, че на оспорване подлежат индивидуалните административни актове, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, една от основните характеристики на които е волеизявлението да поражда едностранно права и задължения за трети лица независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената им принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. В мотивите си съдът разглежда и същността на института на прихващането в гражданското право, последиците от едностранното волеизявление за прихващане и предпоставките за приложението му, като достига до извода, че в настоящото производство не може да бъдат разглеждани материалноправните предпоставки за извършване на прихващане, тъй като оспореното пред него писмо на председателя на КРС, според съдържанието на отразеното в него волеизявление и предизвиканите правни последици, няма характер на властническо волеизявление, а е само с уведомителен характер и отразява разбирането на председателя на КРС за приложението на материалния закон. Така мотивиран съдът приема, че за него не съществува задължение да се произнесе, тъй като писмото не е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата срещу него е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Твърдението на частния жалбоподател за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед наведените от него доводи, е основателно. Липсата на собствени и съществени мотиви в първоинстанционния съдебен акт винаги е преценявано от съдебната практика като съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо ефективния касационен контрол. В тази връзка следва да се посочи, че съдът неправилно е установил съществен за решаване на въпроса факт по отношение съдържанието на отправеното от „ЦЕТИН България“ ЕАД искане до КРС. В него изрично е посочено, че „На основание чл. 104, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите с настоящото ЦЕТИН заявява искането си за прихващане от авансово платената от дружеството годишна такса по Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г. на следните такси, дължими към настоящия момент от дружеството…“. Независимо от посоченото от дружеството основание за извършване на прихващане, доколкото се касае за такси, дължими съгласно чл. 139, ал. 2, т. 1 и 4 ЗЕС, т.е. представляващи публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3, предл. 1 ДОПК, с писмото на „ЦЕТИН България“ ЕАД не е извършено едностранно волеизявление за прихващане, поради което и изложението за същността, материалноправните предпоставки и последиците на прихващането в гражданското право нямат отношение към поставения за разглеждане пред административния орган въпрос, още по-малко към допустимостта на оспорването на неговия отговор. Правилно съдът достига до извода, че поради приемането му, че писмото на председателя на КРС не представлява индивидуален административен акт, то и не следва да се разглежда наличието на материалноправните предпоставки за извършване на прихващане. Но именно с оглед неточно установения факт относно същността на отправеното до органа искане, съдът е достигнал до неправилен извод за характера на оспореното пред него писмо, от една страна, а от друга, не е изложил никакви мотиви как именно е достигнал до този извод. Основателно в тази връзка се сочи от частния жалбоподател, че съдържанието на мотивите на обжалваното определение представлява пресъздаване на съдържанието на отправеното от „ЦЕТИН България“ ЕАД искане и отговора на председателя на КРС и неотносими към извода на съда за недопустимост на жалбата поради липсата на предмет разсъждения за характера на гражданскоправния институт на прихващането. Настоящата инстанция не споделя извода на съда за недопустимост на жалбата, тъй като същият се основава на неправилна преценка на характера и съдържанието на оспорения акт, както и произтичащите от него правни последици. С оглед релевантните за спора юридически факти, между страните съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране. Налице е ясно изразено искане за извършване от страна на органа на прихващане на дължими от дружеството административни такси по смисъла на чл. 139 ЗЕС, съставляващи административни такси за контрол по чл. 141, ал. 1 ЗЕС и еднократна такса за изменение и допълнение на издаденото на дружеството Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г. за ползване на радиочестотен спектър за електронна съобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида „точка към точка“, срещу изискуемо вземане на „ЦЕТИН България“ ЕАД за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, представляващи годишна такса по посоченото разрешение, съгласно чл. 143 ЗЕС, във връзка с извършеното с ПМС № 47/31.03.2023 г. изменение в Тарифата за таксите (в сила от 08.04.2023 г.). Оспореното пред АССГ писмо е в изричен отговор на така отправеното искане за прихващане, с което по същество се прави отказ за неговото удовлетворяване, по съображения, свързани с липсата на изрична разпоредба в ПМС № 47/31.03.2023 г. за определянето на по-ниски годишни такси за ползване на ограничен ресурс по отношение на предприятия, които вече са извършили авансови плащания на дължимите такси. Органът изрично сочи, че „Липсата на такива разпоредби в нормативния акт е пречка за извършване на исканото прихващане от административния орган“. Това съдържание на оспореното писмо ясно индицира за волеизявление, с което се отказва издаването на искания от дружеството акт за прихващане, поради което и не може да бъде прието, че същото е с информативен характер и обективира „разбирането на председателя на КРС относно приложението на материалния закон“, както е приел неправилно съдът. Както правилно се сочи в становището на ответника, извън случаите на чл. 128-130 ДОПК до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане компетентният за установяването на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на чл. 166, ал. 2, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Т.е. в ДОПК е предвиден ред за извършване на прихващане на вземания, които имат характер, различен от данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. При посочените условия, съгласно ал. 2 на чл. 170 ДОПК, прихващане може да се поиска и от длъжника. Дали в конкретния случай, с оглед отправеното от „ЦЕТИН България“ ЕАД искане за прихващане, са били налице материалноправните предпоставки за неговото извършване и компетентен ли е бил председателят на КРС да се произнесе по искането, са въпроси по съществото на спора, на които отговор следва да даде съдът при проверка законосъобразността на акта, а не по допустимостта на жалбата срещу постановения отказ. По изложените съображения, изводът на АССГ, че оспореното пред него писмо няма белезите на индивидуален административен акт, е несъответен на фактите и на закона. Същото безспорно съдържа волеизявление на орган, с което на „ЦЕТИН България“ ЕАД се отказва извършването на поисканото от него прихващане на публични вземания. Поради това и писмо изх. № 18-00-51-6/08.08.2023 г. има белезите на индивидуален административен акт, законосъобразността на който подлежи на проверка на всички основания по чл. 146 АПК в редовно съдебно производство. Гореизложеното обосновава извод за неправилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото да се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение