Определение № 42 от 28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2484/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Г. Б. и Е. А. Б. чрез процесуален представител адвокат Е. Б. срещу определение № 273 от 21.06.2018г. по в. т. дело № 620/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, с което е оставена без уважение молбата на П. Г. Б. и Е. А. Б. чрез адвокат Е. Б. за изменение на решение № 139 от 11.05.2018г. по същото в. т. дело № 620/2017г. на Апелативен съд Пловдив в частта за разноските относно определения размер на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв., дължимо на адвокат Е. Я. Б.. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното определение поради това, че неправилно съдът е приел, че при определяне на разноските следва да се спазва правилото за определяне на дължимата държавна такса по чл. 72, ал. 1 ГПК. Поддържат становище, че отговорността за разноски в гражданския процес е уредена в чл. 78 ГПК и е функционално обусловена от изхода на делото, а не от имуществения интерес, броя на предявените искове и начина на съединяването им. Молят определението да бъде отменено и молбата за изменение на решението в посочената част да бъде уважена. Ответникът по частната жалба „Българо-американска кредитна банка“ АД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Б. и П.“ чрез адвокат А. Т. Б. и адвокат Н. С. П. оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С решение № 60162 от 26.01.2022г. по т. дело № 2482/2018г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е отменено решение № 139 от 11.05.2018г. по в. т. дело № 620/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 63 от 03.02.2017г. по т. дело № 481/2014г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Българо-американска кредитна банка“ АД срещу П. Г. Б. и Е. А. Б. искове за признаване за установено съществуване на вземане на банката срещу П. Г. Б. и Е. А. Б. за разликата над 58 583,65 евро до 468 163,47 евро – главница, за която сума са издадени посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и в частта, с която „Българо-американска кредитна банка“ АД е осъдено да заплати на адвокат Е. Я. Б. на основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 18 348,65 лв., и вместо това предявеният от „Българо-американска кредитна банка“ АД срещу П. Г. Б. и Е. А. Б. установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК е уважен и в останалата част: признато е за установено, че съществува вземане на „Българо-американска кредитна банка“ АД срещу П. Г. Б. и Е. А. Б. солидарно в размер 409 579,82 евро – главница по договор за банков кредит от 10.03.2009г. и посочени анекси, заедно със законната лихва върху главницата. Настоящият състав на ВКС, като взе предвид, че с решението по т. дело № 2482/2018г. на ВКС е отменено частично въззивното решение, включително и в частта за присъденото на адвокат Е. Я. Б. на основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер 18 348,65 лв., и искът в останалата предявена част е уважен, като касационната инстанция се е произнесла по отношение на разноските съобразно изхода на спора по чл. 78 ГПК, намира, че подадената частна жалба срещу определение № 273 от 21.06.2018г. по в. т. дело № 620/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение към настоящия момент е без предмет, поради което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение