Определение № 53 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 296/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Е. Й. Д. е подала частна жалба против определение от 15.05.2010 г., постановено по гр.д. № 20101200500011 от 2010 г. на Б. окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба против определение № 201 от 2.02.2010 г. по същото дело поради неизпълнение на указанията за привеждането в срок на жалбата в съответствие със закона. В жалбата се навеждат доводи за процесуална неправилност на определението. Ответниците М. М. Ф. и Г. Ф. Ф. не са представили отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК и разгледана по същество е основателна. С определение № 739 от 27.04.2010 г. постановено по същото дело е оставена без движение частната жалба на Д. против посоченото по-горе определение. Дадено е указание в едноседмичен срок да бъдат приложени решенията на които се позовава жалбоподателката и които обективират различна съдебна практика от тази която е възприета в постановения съдебен акт. Решенията са били представени на 11.05.2010 г. а едноседмичния срок е изтекъл на 10.05.2010 г. поради което жалбата е върната. В разпоредбата на чл.276, ал.2 ГПК са посочени изискванията за редовност на частните жалба, като е извършено препращане към разпоредбата на чл.259, ал.2-4, чл.260, чл.261,чл.262 и чл.273 ГПК. В чл.260 ГПК е посочено какво следва да бъде съдържанието на жалбата. В текста не се съдържа изискването за представяне на копия от решенията на които жалбоподателката се позовава. Ето защо процесуалната забава на представяне на решенията / действие на страната, което е желателно / не преклудира правото на жалба и с щата не може да бъде върната. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,