Определение № 177 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Р. АД-Пловдив против въззивно определение № 284/10.11.2009 г. по в.гр.д. № 193/2009 г. на Смолянски ОС, с което се е произнесъл по реда и на основание чл.403 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Компетентен да се произнесе по искането за освобождаване на гаранцията е същия съд, който е компетентен да вдигне обезпечението-съдът който го е допуснал. Определението му подлежи на въззивно обжалване, което изчерпва процесуалния контрол. Касае се за определение, аналогично с тези по чл.396 ГПК и по чл.402,ал.2,изр.2 ГПК. В този смисъл виж определение № 591/2.11.2009 г. по ч.т.д. № 450/2009 г. на І т.о. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.