Определение № 616 от 25.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5092/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П., Г. С., М. С., М. С. и В. С., представлявани от адв. Ц. М., срещу Разпореждане от 31.05.2011г. постановено по гр.д.№1034/2006г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за отказ от предявения иск и обезсилване на постановените съдебни решения. В жалбата се поддържа, че разпореждането на въззивния съд е незаконосъобразно и се моли за отмяната му. Изтъква се, че жалбоподателите са упражнили процесуалното си право да заявят отказ от предявения иск преди влизане в сила на въззивното решение, поради което не е имало причина съдът да не го приеме и да прекрати производството по делото. В писмения си отговор ответната страна - Българска академия на науките, представлявана от председателя си акад. С. В., поддържа становище, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съдът, след като обсъди становищата на страните и провери атакувания съдебен акт, намери частната жалба за допустима, но разгледана по същество за неоснователна. В хода на въззивното производство по предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл.108 ЗС и след постановяването на Решение от 31.03.2011г. по гр.д.№1034/2006г. по описа на СГС, в срока за касационно обжалване, на 31.05.2011г. процесуалният представител на ищците е подал молба с правно основание чл.233 ГПК, заявявайки отказ от предявения иск. Направеното искане е мотивирано с „липса на правен интерес” от водене на делото. По тази молба с разпореждане в закрито съдебно заседание от 31.05.2011г. въззивният съд се е произнесъл като я е оставил без уважение. На същата дата – 31.05.2011г. процесуалният представител на ищците адв.М. е подала и касационна жалба срещу постановеното въззивно решение на СГС. Образуваното касационно производство по гр.д.№848/2011г. на ВКС е приключило с Определение №92/01.02.2012г., с което съставът на ВКС – І г.о. не е допуснал касационно обжалване на решението на СГС и правният спор между страните е разрешен с постановения съдебен акт със сила на присъдено нещо. Отказът от иска, по определението на правната теория, е „изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен” /Бълг.ГПП, проф.д -р Ж.С./. Касае се за процесуално действие на ищеца, което може да се предприеме по всяко време, докато делото е висящо и преди влизане в сила на съдебно решение. Отказът от иска е неоттегляем, но тази неоттегляемост настъпва с постановяване акта на съда за прекратяване на делото. Обжалваното разпореждане от 31.05.2011г. е правилно. В случая, на една и съща дата пълномощника на ищците е подал както молбата по чл.233 ГПК, така и касационната жалба срещу въззивното решение. С последната фактически се опровергава наличието на валидно волеизявление, че „не се поддържа занапред иска, тъй като е неоснователен”. Освен това, не се установява процесуалният представител да е разполагал с необходимото изрично пълномощно за предприемане на това процесуално действие от името и за сметка на доверителите си. Към настоящия момент, при наличието на приключило триинстанционно производство и влязло в сила решение по предявения от ищците иск, не е налице условието на закона – процесът да е висящ, за да може да се зачете предприетото процесуално действие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение