Определение № 938 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4216/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. от [населено място], подадена срещу въззивното решение № 1761/5.7.2022 г, постановено по гр.дело № 6903/21 г на Софийски градски съд, Втори „В“ въззивен състав, с което е потвърдено решение от № 20078456/26.3.21 г по гр.дело № 4057/20 г на СРС, Първо ГО, 162 състав като са отхвърлени предявените от касатора срещу Н. И. А. искове по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на извършена дискриминация, свързана с установяване на нарушението на правото на ищеца за равно третиране при призоваване и получаване на информация по досъдебно производство № 3383 ЗМИП-15030/2016 г по описа на Осмо РУ-СДВР, пр.пр. № 13595/2016 г по описа на СРП, основано на лично и обществено положение, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. В касационната жалба се подържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.Съдът не е установил, че ответникът е злоупотребил със служебното си положение, като по този начин е навредил на касатора; съдът не е установил факта, че ответникът умишлено не е предоставил на ищеца името на прокурора и номера на прокурорската преписка.Касаторът дори не е получил призовка от която е щял да установи тези данни и по този начин е бил лишен от възможност да следи производството. Ответникът по касационната жалба Н. И. А. не взема становище по същата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Предявените искове са по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация.Ищецът твърди, че е подал сигнал, по който била образувана преписка и по която трябвало да бъде разпитан.Ответникът го призовал, разпитал, но не му дал номера на преписката, нито името на прокурора, който работи по нея. По преписката били разпитани и множество други свидетели.После преписката била изчезнала.Твърди, че ответникът го дискриминира по обществено и лично положение, последното се изразявало с високата му обществена активност. Общественото му положение било сигналоподател и свидетел по прокурорска преписка или преписка на МВР.Дискриминационното поведение се изразявала в това, че не бил третиран като всички, пуснали сигнали до МВР/ Прокуратура. Те имали право да получат номера на сигнала, името на прокурора и никой нямал право да унищожава/ скрива сигнала им. Сочи, че на проведена среща по повод подаден от него сигнал срещу лице, което крадяло ток от общото мазе и се запознал с ответника А..Ищецът се обадил няколко пъти на А., който го уведомил, че всичко тече по план и че МВР ще си свърши работата. След като една година никой не го уведомил какво се случва, ищецът започнал да търси А., но не могъл да го намери.Затова започнал да пише жалби и сигнали срещу Началника на 8-мо МВР като твърдял, че случаят е потулен. При горните изводи е прието, че липсва дискриминационни поведение, поради което е потвърдено първоинстанционното решение, с което искове са по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК се сочи, че случаят е изключително сериозен.Касаторът умишлено е игнориран и дискриминиран, вместо да бъде оставен да помага на Прокуратурата.Това показва корупцията в МВР. Въз основа на гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г по т.д.1/2009 г на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело.Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.Такъв е разглежданият случай.Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос по който да се произнесе ВКС касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО