Определение № 2533 от 18.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 784/2025 г.

Производството е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение № 11 608/21.07.2020 г. по т.д.№ 5238/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1406/31.07.2019 г. по т.д.№ 2327/2018г. на Софийски градски съд, с което съдът е обявил неплатежоспособността на „Инженерконсулт„ООД, определил е начална дата на неплатежоспособност 31.12.2012г., открил е производство по несъстоятелност на дружеството, постановил е прекратяване на дейността му и е обявил несъстоятелността му със спиране на производството, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Молбата за отмяна изхожда от Т. Й. С., в качеството на представляващ „Инженерконсулт“ ООД и в лично качество, бидейки поръчител на дружеството по сключен договор за кредит с ТБ „Виктория„ ЕАД / с предходни наименования „Емпорики Банк България„ ЕАД и „Креди Агрикол България„ ЕАД /, чийто правоприемник е „Инвестбанк„ АД - № 1064-07/21.12.2007 г. С интереса й като поръчител, срещу който са предприети действия за принудително изпълнение на дълга, се обосновава самостоятелна процесуална легитимация на Т. С.. В молбата се сочи, че решаващ извод за несъстоятелността на „Инженерконсулт“ООД съдът е извел от съотношението между краткотрайните активи на дружеството и краткосрочните му задължения, като съдебно-икономическата експертиза е работила изцяло по счетоводни данни при банката. В тях не са отразени погашения по кредита през 2013г. и 2014г. и към 31.12.2016г. са установени задължения на дружеството към банката в размер 800 388,98 лева и 2 394 562,84 лева, без такива да фигурират в счетоводните данни на дружеството. Молителите сочат, че в производство по гр.д.№ 12736/2023 г. на Софийски градски съд, в съдебно заседание на 29.10.2024г., процесуалният представител на „Инвестбанк„АД е представил уведомление с изх. № 9120/1647Ж/29.10.2024г., с приложено към него извлечение от сметките, по които е усвояван и погасяван кредита на дружеството, за периода 21.12.2007г. – 29.09.2016г. / сметка 181444011663002 – до 25.02.2010г., сметка [ЕГН] - до 12.04.2010 г. и сметка[ЕИК] – до 29.06.2016г./. Този документ, съпоставен с документ, приет в производството по т.д.№ 2327/2013г. на СГС - извлечение от обслужваща кредита сметка [банкова сметка] към 07.06.2014г. - страната сочи като доказателство за обстоятелството, че банката не е отчитала всички погашения по кредита, сочейки две конкретни плащания: на сумата 343 383 лева – банков превод от 24.02.2012г. в полза на „Емпорики банк България„ ЕАД и на сумата от 249 708,75 лева – банков превод от 29.06.2016г. в полза на ТБ „Виктория„ АД, с основание погашения по кредита от 21.12.2007г.. Насетне молителите навеждат съображения за непълнота на самото извлечение от сметки, на което основават молбата за отмяна, тъй като не включвало погашенията по кредита, извършени през 2017г. / 302 700 евро /, нито плащания в размер на 1 185 388,71 лева, по левовата сметка на дружеството, по която е обслужван кредита - [банкова сметка]. Намира, че уведомлението, с приложеното извлечение от сметки от 29.10.2024г. е доказателство за това, че извършвани от дружеството плащания през 2013г. – 2014г. не са осчетоводени, като погашения по обслужващата кредита сметка на дружеството, а са насочени към други сметки на банката. Насетне се сочи, че видно от „извлечение за движение по сметка“ / неясно кое – новото или вече представено по делото за несъстоятелност /, банката е нарушила задълженията си по Анекс № 6/23.03.2012 г. – пар. 7, ал. 2, като след получаване на сумите по гаранционните писма, противно на договореното, не ги е отнасяла в погашение на главницата, а за погасяване на просрочени лихви. Според молителите, новото извлечение по сметки опровергава изцяло съдържанието на извлечението от счетоводните книги на ТБ „Виктория“ към 23.06.2017г. / том първи, стр. 120 и сл. по т.д.№2327/2018 г. на СГС /. Видно от извлечението / неясно кое /, банката признава извършени четири плащания от 13.04.2017г., 18.04.2017г., 01.06.2017г. и 07.06.2017г., но те не са отразени в счетоводните книги към 23.06.2017г., предвид което извлечението към 23.06.2017г., с което банката се легитимира като кредитор в производството по несъстоятелност, е невярно. Оттук се обосновава извод за водено нередовно счетоводство от кредитодателя, което компрометира заключението на СИЕ, на което е основан извода за неплатежоспособност. Според молителите е напълно очевидно, че банката е отклонявала извършени плащания в своя полза, но не като погашения по кредита и противно на договореното, с извършвани плащания е погасявала просрочени лихви, вкл. недължими наказателни лихви / предвид кумулирането им с възнаградителните, което страната намира недопустимо /, вместо главница. От отразените в извлечение от 29.10.2024г. погашения / на редовна главница и лихви / се твърди установима разлика с констатациите на експертизата за краткосрочни задължения на дружеството към 31.12.2012г., тъй като е видно разминаване между размера на дълга на дружеството, съобразен от експертизата и действителния. Пак от извлечението от 29.10.2024г. намират видно обстоятелството, че в нарушение на допълнително споразумение № 4, банката не е сторнирала начислени и удържани наказателни лихви за периода 01.01.2010 г. - 12.04.2010г., а за периода 26.03.2012г. – 23.06.2017г. е получила без основание 457 421,56 евро лихви по кредита. Ответната страна – „ София Сити Рент „ ЕООД - оспорва молбата за отмяна като неоснователна и моли за отхвърлянето й, като депозираният писмен отговор не съдържа мотивация на становището. Ответната страна- „ Инвестбанк „ АД – оспорва молбата за отмяна на Т. С. като недопустима, тъй като лицето не е страна в производството по т.д.№ 2327/2018 г. на Софийски градски съд, нито обосновава качество на необходим другар със страна в същото, което да обуславя процесуална легитимация по чл. 304 ГПК. Поради това счита, че молбата за отмяна на това лице следва да се остави без разглеждане. Оспорва молбата за отмяна на „Инженерконсулт„ ООД като неоснователна, като намира, че пропуските в доказателствения материал, на който по същество се основава,са поради неположена грижа за добро водене на процеса от самата страна. Новото писмено доказателство, което визира чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да е такова с което страната обективно, въпреки положените усилия, не е могла да се снабди в хода на съдебното производство. Самите обстоятелства, сочени от молителите за установими от новото писмено доказателство - за начина на водене счетоводството на банката, за неотчитане на извършени погашения по кредита, за недействителност на договорни клаузи и пр. - дружеството е могло и следвало да релевира в производството по т.д.№ 2327/2018 г. на СГС, като част от тях са разгледани в производството по гр.д.№ 16598/2013г. на СГС, по предявен от банката иск за установяване на вземането й към „Инженерконсулт“ООД, решението по което е съобразено при постановяването на решение по т.д.№ 2327/2018 г. на СГС. Производството по отмяна не е средство за поправяне на собствени грешки при попълване на делото с факти и обстоятелства. „Инженерконсулт„ ООД е могъл да оспорва счетоводните данни на банката, като неверни, да изиска допълнителни доказателства, да оспори заключението на СИЕ, но преди всичко – сам не е представил изискани му от съда доказателства за извършени от него погашения по кредита, с което е създал пречки за установяване на обективната истина. Ответната страна твърди, че съдържанието на извлечението от сметки, на което се основава молбата, е било известно на молителите много по-рано и е съобразено при изготвяне на СИЕ. То е производен / вторичен / документ, отразява счетоводни операции основаващи се на друг първичен документ и като такова не би могло да бъде „ ново писмено доказателство“, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Страната твърди, че извършените плащания по кредита, на неотчитане на които се позовава страната, основавайки се на извлечението от 29.10.2024г., са съобразени в заключението на СИЕ, прието по т.д.№ 2327/2018г. на СГС, както и в заключението на СИЕ, прието във въззивното производство - по т.д.№ 5328/2019 г. на САС. Съдържащата се в извлечението информация е била известна на молителите още към датата на откритото съдебно заседание от 13.10.2021г. по производството по реда на чл. 690 ТЗ, образувано по възражения на дружеството срещу предявените и приети от синдика вземания на „Инвестбанк„АД. Това съдържание е съобразено от вещото лице, при изготвяне на експертизата, а също и от вещото лице, назначено от съда по т.д.№ 1941/2018 г. на СГС, – стр. 2 от заключението му, прието в открито съдебно заседание на 12.09.2023 г.. Въз основа данни от приложенията към отговора на молбата за отмяна, „Инвестбанк„АД твърди, че несъобразените, според молителя, погашения по кредита – от 343 383 лева на 24.02.2012 г. и 249 708,75 лева – на 29.06.2016г., са същите, но фигуриращи в евро, в допълнителното заключение на вещо лице С. по т.д.№ 2327/2018 г. на СГС, съответно: в размер на 175 500 евро / стр. 14-15 от заключението/ и 127 500 евро / стр. 18 от заключението /. Същите погашения са посочени в евро и в заключението и приложенията към същото на СИЕ по гр.д.№ 1941/2018г. на СГС, както и в приложение № 1 към заключението на СИЕ по гр.д.№ 1100/2017г. на СРС, а също така коментирани в заключението на СИЕ по гр.д.№ 16598/2013г. на СГС, страни в които производства са били „Инвестбанк“ АД и „Инженерконсулт„ООД. Насетне са изложени съображения за неоснователност на сочените от молителите, за установими от новото писмено доказателство, факти, относно действителния размер на кредита. При проверка за допустимостта на молбата, настоящият състав намира, че подаването й от Т. Й. С. е недопустимо, като в тази й част следва да се остави без разглеждане. Т. С. не е страна в производството по т.д.№ 2327/2018г. на СГС, респ. т.д.№ 5238/2019 г. на САС, съответно не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението, поради което не обосновава процесуална легитимация на основание чл. 303 ГПК. Не обосновава такава и по чл. 304 ГПК, тъй като ,с качеството си на поръчител по договор за кредит на несъстоятелното дружество, не е негов необходим другар, обвързан от силата на пресъдено нещо, предвид участието си в неделимо правоотношение с това дружество, предмет на спора по т.д.№ 2327/2018г. на СГС. За преценка допустимостта на молбата в останалата й част, вкл. относно депозирането й в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че същата се нуждае от уточнение, предвид следното: „Новото писмено доказателство„, на което се позовава молителят, е извлечение от три различни сметки с титуляр „Инженерконсулт„ООД, всяка с действие в различен период, по която са отчетени погашения по процесния договор за кредит, за периода 21.12.2007г. - 29.06.2016г.. От друга страна, решението по т.д. № 2327/2018 г. на СГС не формира сила на пресъдено нещо относно размера на дълга на „Инженерконсулт „ ООД към „Инвестбанк„ООД, а установената дата на неплатежоспособност на дружеството е към 31.12.2012г.. Неправилно установено по размер задължение към „Инвестбанк„ АД към последващ момент и въз основа на обстоятелства, възникнали след 31.12.2012г., би било от естество да промени правния резултат, като значимо за състоянието на неплатежоспособност на „Инженерконсулт„ ООД, само ако изначално се обори размера на дълга на дружеството към банката към 31.12.2012г. и то по начин, който, в съвкупност с останалите краткосрочни задължения на дружеството към други кредитори, е от естество да промени съотношението краткотрайни активи – краткосрочни задължения, въз основа които се определя коефициента за обща ликвидност. Следователно, предвид съдържанието на соченото ново доказателство от една страна и предмета на спора, разрешен по т.д. 2327/2018г. на СГС – от друга, молителят задължително следва да се позове на обстоятелства, възникнали в рамките на периода 21.12.2007г. - 31.12.2012г. и установими от представеното доказателство, от естество да повлияят върху размера на дълга към банката към 31.12.2012г.. Преценката за обективната невъзможност на страната да се снабди с представеното доказателство, респ. с информацията в извлечението от 29.10.2024 г., както и относно конкретното значение на сочените обстоятелства и доказателството за правния спор, се дължи с произнасянето по същество. С оглед преценката за спазен преклузивен срок за подаване на молбата за отмяна и допустимостта й – от гледище задължителното посочване на обстоятелство, установимо с представеното доказателство, от естество да повлияе върху размера на краткосрочните задължения на банката към 31.12.2012г., настоящият състав намира за необходимо молителят да уточни твърденията си във връзка с плащането на сума от 343 383 лева на 24.02.2012г. - единственото относимо към значимия период обстоятелство. В допълнителното заключение на СИЕ по т.д. 2327/2018г. на СГС, както и в заключения и приложения към същите на СИЕ по т.д.№ 5238/2019г. на САС, гр.д.№ 1941/2018г. на СГС, гр.д.№ 1100/2017г. на СРС и гр.д.№ 16598/2013г. на СГС, с участието на „Инженерконсулт„ ООД и на „Инвестбанк„ АД, е отчетено погашение от 175 500 евро, с левова равностойност 343 248,16 лева, незначително отклоняваща се от сумата 343 383 лева по платежно нареждане от 24.02.2014г. от сметка на „Инженерконсулт„ООД - [банкова сметка]. Молителят следва да уточни касае ли се за различни плащания и ако да – по какъв начин от представеното ново доказателство установява неотчитането на сумата от 343 383 лева по платежното нареждане от 24.02.2012 г., като погашение по кредита, след като е наредено по цитираната от самия молител сметка, обслужваща кредита, респ. твърди ли отделно плащане на сума от 175 000 евро на същата дата, фигурираща в новото доказателство, и кой първичен документ го установява. Следва да уточни, твърдял ли е в производството по чл. 625 ТЗ две плащания по кредита, на дата 24.02.2012 г., съответно в лева и в евро, в частност плащане на сума от 343 383 лева. След представяне на уточнението, съдът ще се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, с оглед срока по чл. 305 ГПК и съгласно задължителните указания в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение