Определение № 3917 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2410/2025 г.
ВАСОсмо отделение14.04.2025 г.докладчик Ива Кечева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение № 113/21.01.2025 г. по КАНД № 433/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, чрез юрк. Димитрова, срещу Определение № 113/21.01.2025 г., постановено по КАНД № 433/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което производството по делото е спряно. В частната жалба са съдържат доводи за неправилност на оспореното определение, с искане за неговата отмяна и възобновяване на производството по КАНД № 433/2024 г. В подробно изложение се изтъква, че не е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между гражданското дело, образувано на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, и спряното производство. Ответникът – „Милат Карпет България“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Табаков, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по повод подадена от „Милат Карпет България“ ЕООД молба за възобновяване на КАНД № 271/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен. По посоченото дело е постановено Решение № 1389/17.07.2024 г., с което е оставено в сила Решение № 113 от 29.03.2024 г., постановено по АНД № 1365/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, потвърждаващо Наказателно постановление № BG2023/1000-1135/НП от 04.09.2023 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Бургас. От правна страна, молбата е мотивирана с разпоредбите на чл. 70 и сл. ЗАНН, като се сочи наличието на ново писмено доказателство – Доклад за фактически констатации след извършени договорни процедури за проверка на произведени количества продукция „готови килими“ от „Милат Карпет България“ ЕООД за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2022 г. За да постанови обжалваното определение, административният съд е приел, че пред Районен съд – Бургас е образувано гр. дело № 7814/2024 г. по искова молба, подадена от дружеството, за установяване неистинността на „Справка за закупени готови и полуготови килими“, обосновала издаване на Наказателно постановление № BG2023/1000-1135/НП от 04.09.2023 г. Формиран е извод за наличие на преюдициалност между двете производства, респ. наличие на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на КАНД № 433/2024 г. Определението е неправилно. Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по молба на дружеството, явяваща се повторна, с искане за възобновяване на КАНД № 271/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, на основание чл. 70 и сл. ЗАНН. Правната уредба относно основанията и реда за възобновяване се съдържа в ЗАНН, като разпоредбата на чл. 84 изрично предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Следователно, в образуваното производство по възобновяване приложение намират относимите норми от ЗАНН, а за неуредените случаи се прилагат тези по НПК. Като е приложил субсидиарно ГПК, спирайки образуваното производство по възобновяване на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложеното доводите в частната жалба относно липсата на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,