Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Дрийм транс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. В., чрез адв. П. П., против въззивно решение № 356 от 29 август 2022 г., постановено по в.гр.д. № 652/2021 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 28 от 7 юни 2021 г., постановено по гр.д. № 255/2021 г. по описа на Районен съд Свищов, и вместо него е отхвърлен предявеният от дружеството срещу К. Д. В., с адрес в [населено място], общ. С., иск за заплащане на сумата от 47229 лева (равностойност на 21000 британски лири), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразени в заплащане от дружеството на наложена му имуществена санкция в размер на 15000 британски лири, както и на наложена на В. глоба в размер на 6000 британски лири от съответния компетентен орган на Кралство Великобритания, поради факта, че на 20.07.2015 г. граничните му власти са открили укриващи се в управлявания от В. и поверен му по сключен между страните трудов договор товарен камион, 15 нелегални мигранти, което превозване е в нарушение на вменените му трудови задължения да спазва изискуемите предохранителни мерки да не се допуска такова, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, 3 ГПК. Въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно предпоставките за отговорността на водача В. за наложената му глоба. Според приложения по делото заверен препис от Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството, в сила от м. 01.2014 г., в правилника са включени специални и задължителни инструкции към водачите като превантивни мерки за обезопасяване на превозното средство срещу проникване на нелегални мигранти: предвидено е задължение за редовно проверяване на транспортните средства на път към Великобритания, за да се предотврати нелегалното проникване на мигранти, а документ, описващ превантивната система за сигурност срещу нелегалното проникване на външни лица, трябвало да бъде носен в транспортното средство, за да може да бъде незабавно представян, в случай че бъде изискан от емиграционен офицер при съмнение за действия, водещи до имуществена или наказателна отговорност; доклад за извършените проверки трябвало да бъде носен в транспортното средство и по възможност да бъде подписан от трета страна, която е била свидетел на вече извършените проверки; данните за всяка проверка трябвало да бъдат нанасяни върху контролен лист, чието попълване било задължение на водача, по време на чието управление е извършена проверката; всеки път при извършването на проверка водачът е длъжен по възможност да осигури подпис и телефонен номер на лицето – свидетел на въпросната проверка; ако е възможно, първата проверка трябвало да бъде направена от водача, преди да е напуснат товарният пункт; последващите проверки трябвало да бъдат извършвани при всяко спиране без значение дали автомобилът е бил оставян без надзор; при преминаване от Франция в Англия задължително се преминава през доброволен контрол. Касаторът сочи, че на 20.07.2015 г. е бил уведомен, че в притежавано от него превозно средство, управлявано от В., са открити 15 скрити нелегални мигранти, за което компетентните органи на Великобритания са наложили глоба на дружеството и на ответника, като работодателят бил уведомен, че по отношение глобата на ответника носи солидарна отговорност. С платежно нареждане от 05.10.2016 г. дружеството заплатило глоба общо в размер на 21 000 британски лири. Налице е пряка причинна връзка между поведението на работника и настъпилата вреда – правонарушението е основание за налагането на глоба. Доказан е и размерът на причинената вреда, която била причинена при евентуален умисъл. От доказателствата по преписката се установявало, че на В. бил проведен първоначален инструктаж за безопасност на труда още при постъпването му на работа, като бил запознат с превантивните мерки срещу проникване на нелегални мигранти. При проверката на 20.07.2015 г. контролните органи установили, че водачът не е представил попълнен чек лист за проверки на сигурността на автомобила. Документирано било, че използваното стоманено укрепващо въже е срязано, без да оставя каквито и да било средства за защита. При това положение не ставало ясно защо В. не преминал през пункт за доброволен контрол, както бил задължен съгласно т. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, за да се освободи от отговорност при евентуално намиране на нелегални мигранти. Според касатора неправилно въззивният съд приел, че по делото не било установено водачът на превозното средство да е знаел за скритите мигранти в ремаркето на товарния автомобил и че те са били в автомобила с негово съгласие и съдействие. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се и че обжалваният акт е очевидно неправилен. В отговор ответникът К. Д. В., чрез адв. Ц. Д., поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба. От фактическа страна по делото е установено, че между страните е сключен трудов договор, по силата на който В. изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил – международни превози“. На 20.07.2015 г. в Контролна зона по имиграцията във Великобритания служители на Гранични войски на кралството открили в поверения му и управляван от него товарен автомобил 15 скрити нелегални мигранти, поради което за установеното нарушение (превозването им) са наложени санкции, както следва: на дружеството – 15000 британски лири и на ответника – 6000 британски лири, като за заплащането на глобата на последния дружеството е солидарно задължено. Общата стойност на санкциите – 21000 британски лири, чиято левова равностойност е 47229 лева, е заплатена по банков път от дружеството на 05.10.2016 г. Съдът е приел, че в случая от ответника се търси пълна имуществена отговорност по смисъла на чл. 203, ал. 2 КТ. Посочено е, че при тълкуването на третата хипотеза на текста на чл. 203, ал. 2 КТ във връзка с първите две, следва правният извод, че умишленото причиняване на вредата на имуществото на работодателя (когато действието или бездействието на работника или служителя не съставлява престъпление по смисъла на чл. 9 НК) или когато тя е резултат на престъпление, трябва да е при или по повод изпълнението на трудовите задължения. На ответника като елемент от съдържанието на трудовото му правоотношение е вменено и задължението да вземе всички предохранителни подходящи мерки с цел да бъде осигурена ефективна защита на товарния автомобил срещу проникване в него (предотвратяването) на лица, които нелегално преминават през територията на една или повече държави, с намерение да се заселят в друга държава, т.е. да не допуска изначалното им превозване, или ако открие такива вече проникнали в камиона – да не ги превозва. Според съдебния състав противоправният резултат, изразяващ се в превозване на нелегални мигранти, не може да се приеме от доказателствата по делото, че е настъпил нито в резултат на престъпление, нито не при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Изводът се обосновава с липсата на представени по делото писмени доказателства, изходящи от съдебен орган на Великобритания, с които да се установи фактът, че с влязъл в сила негов акт на ответника е наложено наказание за извършено престъпно деяние по превозването на укриващите се в управлявания от него товарен автомобил нелегални мигранти. Съдът сочи, че умишлено в гражданското право действа или не действа онзи длъжник, който в определена обстановка съзнава неизпълнението на конкретно свое задължение и съответно опасността да причини вреди (вредоносните му последици) от неизпълнението, но въпреки това с даденото свое целенасочено действие или бездействие иска да настъпи конкретен неправомерен (противоправен) резултат или просто се съгласява с настъпването му, т.е. не прави нищо, за да го предотврати. Умишлената вина в гражданското право, за която липсва определение в ЗЗД и в други граждански закони, съвпада и е логично да съвпада по съдържание с понятието й в наказателното право. За да е умишлено причинена вредата, чието обезщетяване се претендира, е достатъчно ответникът да е знаел, че в товарния камион ще се укриват и/или се укриват нелегалния мигранти и нищо да не е предприел, за да предотврати или прекрати превозването им. Според съда обаче по делото няма събрани никакви доказателства за такова знание, т.е. по обективно мерило не се установяват обстоятелства, по които да се съди за наличието му, нито дори се твърдят в конкретност такива от работодателя, а само се внушава по предположение, че ги има. Установено било от официалното уведомително писмо, че наказващият административен орган е приел, че наложените санкции се основават на липса на доказателства за въведена от дружеството работодател ефективна система от мерки за защита, включително и обучение на шофьора и осигуряване на чек лист за попълване с обозначаване на извършените от него проверки (с цел предотвратяване на превоз на нелегални мигранти, както и на доказателства, че самият ответник шофьор е прилагал такива мерки), че е извършвал подходящи проверки на автомобила и на средствата за защита – заключващи механизми и пломби по време на пътуването, и ги е документирал. От липсата на доказателства за надлежно изпълнение обаче не можело да се направи несъмнен извод за умишлено неизпълнение, а само наличие на неположена грижа на добрия стопанин. Доколкото било установено, че товарният автомобил е бил плътно затворен и е имал поставена пломба, която е била счупена, съдът приема, че това счупване, без каквито и да било други каузално свързани с него обстоятелства, не само не доказвало умишлено създаване на неправомерния резултат от ответника, а напротив, по-скоро логически го изключвало, тъй като било трудно съвместимо със съображенията за намаляване на риска от разкриване на укритите нелегални мигранти при спирането на автомобила. Освен това, щом добросъвестността се предполагала – аргумент от чл. 70, ал. 2 ЗС и чл. 8, ал. 2 КТ, няма как и недобросъвестността, т.е. умишлената вина, да се предполага от закона, нито е логично да се предполага поради несъгласието със здравия разум, а правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което в обхвата на деликтите урежда, че вината се предполага до доказване на противното, се отнасяло само до небрежната й форма. Затова съдът заключава, че макар и ответникът при упражняване на възложените му трудови функции да е причинил имуществена вреда на дружеството, пълната му имуществена отговорност следва да бъде отречена поради доказателствената неустановеност на обстоятелства, недвусмислено показващи, че причиняването е умишлено, както и въобще на всички хипотези на нормата на чл. 203, ал. 2 КТ. При този извод на въззивния съд касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба (в случая поради открити нелегални мигранти в превозното средство, управлявано от него) пред работодателя му, когато последният е погасил задължението му, за да се провери налице ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 8 по гр.д. № 1111/2017 на ВКС, ІV г.о. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 944,58 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,