Определение № 334 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 269/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба /наименована „молба”/ с вх. № 511 от 01.03.2012 г., подадена от М. И. Т. от [населено място] против определение № 71 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 1131 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е оставено без разглеждане искането на М. Т. по чл. 248 ГПК за изменение определение № 526 от 18.05.2011 г. по същото дело в частта му за разноските. Жалбоподателката признава, че действително не е спазила срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и излага оплаквания по същество на производството. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. При постановяване на съдебен акт решаващият състав на съда осъществява проверка относно допустимостта на поставеното за разглеждане пред него искане. Едва в случай, че прецени, че заявеното от страната право е надлежно упражнено, съдът разглежда претенцията по същество. В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е установил, че подадената молба за допълване на постановеното от него определение е просрочена, в какъвто смисъл са и твърденията на жалбоподателката. С изтичането на предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК едномесечен срок, възможността да се постанови допълнително решение, се е погасила, поради което молбата като процесуално недопустима правилно не е разгледана по същество. Доводите, изложени в частната жалба, относно размера на присъдените разноски не биха могли да се разглеждат и в настоящото производство, тъй като предметът му се определя от обжалвания съдебен акт. Ето защо подадената жалба следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.