Решение № 57 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 546/2010 г.

Решение № 57 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 546/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. "Възход", [населено място] срещу решение № 77/10.03.2010 г., постановено по гр. д. № 176/10 г. от Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 957/10.12.2008 г. по гр. д. № 526/08 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за сумата от 720 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор от 15.09.2006 г. за периода от 15.11.2006 г. до 31.03.2007 г. и за сумата от 1262 лв. - неустойка за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и поради необоснованост. Ответникът не взема становище по жалбата. С определение № 20/19.01.2011 г. по т. д. № 546/10 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за правното значение на фактическите действия по ползване на имота и плащането на наемната цена с оглед на съществуването на наемно правоотношение. Производството по делото е образувано по искове на Т. "Възход" за заплащане на наемна цена и неустойка за периода от 15.11.2006 г. до 31.03.2007 г. по договор от 15.09.2006 г. за отдаване за временно ползване на 8 паркоместа от паркинг на [улица], [населено място]. Възражението на ответника за нищожност на договора, като сключен без представителна власт, е уважено, тъй като лицето, което го е подписало от страна на наемателя не е разполагало с представителна власт. Въззивният съд е приел, че липсва потвърждаване на извършените без представителна власт действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, както и че плащането на наемната цена за месеците септември и октомври 2006 г. няма значението на потвърждаване на действията по сключването на договора. По поставения материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС намира следното: Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД предвижда, че договорът, сключен без представителна власт, има действие за лицето, от името на което е договаряно, ако бъде потвърден. Тази норма на облигационното право не се прилага са търговските сделки поради наличието на специалното правило на чл. 301 ТЗ, според което се счита, че търговецът потвърждава действията, извършени без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Договорът за наем, сключен от търговец, е търговска сделка по силата на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, за която намират приложение разпоредбите на Търговския закон съгласно чл. 287 ТЗ, включително нормата на чл. 301 ТЗ. По приложението на чл. 301 ТЗ ВКС, ТК се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 23/7.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 30/8.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о. В тези решения е прието, че извод за липсата на противопоставяне от страна на търговеца на извършените действия без представителна власт, включително за съществуването на договор за покупко-продажба, би могъл да се направи, ако по делото са доказани факти като: отразяване на издадена фактура за продажбата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС, ползването на данъчен кредит по същата, както и частичното плащане на цената. Договорът за наем е неформален и когато представлява търговска сделка, същият има действие за търговеца, от чието име е сключен, ако липсва противопоставяне веднага след узнаването му или от узнаване на факти за извършени действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че същите са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемно правоотношение. Фактическото ползване на имота или вещта от наемателя би могло да бъде обстоятелство, сочещо на липсата на противопоставяне на сключен наемен договор, ако действията по ползването могат да се обвържат и с данни за уговорена от името на търговеца наемна цена. Плащането на наемна цена за част от периода на действие на договора, както и плащането на наемна цена за осъществено ползване на вещта, са факти, които биха имали правното значение на липса на противопоставяне от страна на търговеца по смисъла на чл. 301 ТЗ. Преценката за приложението на правилото на чл. 301 ТЗ следва да се извършва от съда за всеки конкретен случай, като съставът на ВКС, ТК, I отд. на поставения въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК отговоря в следния смисъл: Фактическите действия по ползване на имота и плащането на наемна цена биха могли да бъдат факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за липса на противопоставяне от страна на търговеца - наемател на сключен от негово име, но без представителна власт, договор за наем. По същество на касационната жалба. Основателно е касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Претенциите за заплащане на наемна цена и неустойка са основани на сключена между страните търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ТЗ, поради което, при възражение за липса на представителна власт на лицето, подписало договора от името на търговеца, приложение намира правилото на чл. 301 ТЗ, а не на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Въззивното решение е необосновано. Писменият договор за абонаментно ползване на паркингова площ от 15.09.2006 г. е сключен от страна на наемателя [фирма] от лицето Т. Г., който е управител на клон на ответното дружество. По делото е било безспорно и от заключението на съдебно-икономическата експертиза е установено, че за месеците септември и октомври 2006 г. наемателят е заплатил на наемодателя цената по договора в размер от по 160 лв. Въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че наемодателят е предоставил ползването на имота на наемателя и това ползване е продължило и през исковия период. Необосноваността на решението произтича от неправилното подвеждане на релевантните за спора факти под нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като не е приложено правилото на чл. 301 ТЗ. С оглед на отговора на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване, съставът на ВКС приема, че ползването на паркоместата и заплатената наемна цена за два месеца в размера, уговорен в писмения договор, сочат на липсата на противопоставяне от страна на търговеца на извършените от негово име действия без представителна власт. Между страните съществува наемно правоотношение, по което наемодателят е предоставил на наемателя за временно ползване 8 паркоместа срещу месечна цена от 160 лв. Задължението е ликвидно и изискуемо, като се дължи и уговорената в т. 12 на договора неустойка за забава. Съгласно заключението на икономическата експертиза неплатеният наем е в размер на 720 лв., а неустойката е определена на сумата от 1394.40 лв. По тези съображения исковете са основателни в претендираните размери: за сумата от 720 лв. по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и за сумата от 1262 лв. по чл. 92 ЗЗД. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да се отмени и исковете да се уважат в предявените размери. Ответникът следва да заплати направените по делото разноски в размер на 1208.58 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд