Решение № 6331 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2026 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ръководителя на междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждите от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб срещу решение № 13151 от 27.11.2025 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1516/2025 г., с което по жалба на О. К., гражданка на Украйна, е отменено решение на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, взето по Протокол № НОЩ-28/30.06.25г., в частта по т.71. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се като несъответстващи на закона и на доказателствата по делото изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго за потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът О. К., чрез пълномощника си по делото адвокат Д. Аргирова в представени писмен отговор и становища оспорва касационната жалба като неоснователна по всички изложени в нея доводи. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е решение на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, взето по Протокол № НОЩ-28/30.06.25г., в частта по т.71, за отказ за предоставяне на безплатно настаняване по програма за настаняване по повод подадено заявление вх.№ ЧВЗ/Д-В/364/28.05.25г от О. К.. Съдът е установил от фактическа страна, че О. К. е подала формуляр за преценка на принадлежност към рискова група по раздел V от Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария с вх.№ ЧВЗ/Д-В/364/28.05.25г, като е приложила документи и е посочила, че е лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството. С Протокол № НОЩ-28 от 30.06.25г. е документирана проведена работна среща на Междуведомствената работна група за оценка на уязвимостта и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с предоставена временна закрила към НОЩ. Заявлението на О. К. е разгледано под №71 като е посочено, че тя не попада в рискова група. По преписката е приложено становище на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, видно от което е установено, че заявителката пребивава на територията на страната със съпруга си, двамата на възраст [възраст]. Настанени са в хотел "Магнолия", направено е заключение, че не могат да бъдат определени към рискова група, тъй като нямат навършени 65г., каквото е заложено в раздел V, т.5.1. буква „ж" на Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. По делото са приети като доказателства удостоверение сер № 90671 от 53 зас. от 12.02.24г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.Марина-Варна“ ЕАД, с което е определен 52% ТРН без чужда помощ на Т. М. със срок до 01.06.26г, пенсионно удостоверение № 2219023743 на Пенсионен фонд Украйна с пожизнен срок за прослужени години, свидетелство за брак с Е. К.. От правна страна е прието, че с Решение за изпълнение (EС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. е установено съществуването на масово навлизане в държави – членки на Европейския съюз на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна, вследствие на въоръжен конфликт, като е определен кръгът на лицата, за които се прилага временната закрила. В изпълнение на това Решение на Съвета и в съответствие с правомощията по чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, с Решение № 278 на МС от 02.05.25г. вр. Решение №144 от 2022 г. на Министерски съвет е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария. Периодът на нейното действие е удължен до 04.03.2026г. Със заповед № Р-162 от15.08.2025г., издадена от заместник министър председателя на Република България, са утвърдени Правила за дейността на работна група „Настаняване на украински граждани с временна закрила“. Според решаващия съдебен състав по своята същност подаденият от О. К. формуляр за преценка на принадлеждност към рискова група може да се разглежда единствено като искане за продължаване ползването на вече предоставени услуги, включени в Програмата за хуманитарно подпомагане - настаняване в място за настаняване, включено в Националния туристически регистър – хотел „Магнолия“ КК Златни пясъци. При осъществения контрол за законосъобразност съд излага мотиви, че решението по това искане е взето с аргументи, неотговарящи на изискванията на чл. 59 от АПК както по отношение на неяснотата относно фактическите основания, така и по отношение на правните доводи. Те се изчерпвали само с посочване в заключението, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане" Варна, че принадлежността към рискова група не се отнася до заявителката О. К., доколкото същата не е лице над 65 години, без да е обсъдено, че само [заличен текст] след отказа ще навърши 65г. Посочва, че нито в протоколираното решение на Междуведомствената работна група, нито в писмото, изпратено до мястото за настаняване, се съдържа изложение по предвидената възможност в приетите от НОЩ Условия и ред по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна "за прилагането им по аналогия" при възникнала хипотеза, която не е уредена от тези правила, но касае "подобен или близък по същността си случай" на вече уредени с тях, като предполага задължително подробно изложение на фактите, с оглед последващото сравнение и на приложения "аналогичен ред и/или правила". Намира за съществено процесуално нарушение необсъждането на доказателствата за състоянието на дъщерята на О. К. и необходимостта от полагане на грижи за малолетната й внучка. Освен това обосновава, че критериите за определяне на едно лице като принадлежащо към рискова група са разписани в точка 5.1 и 5.2 от Програмата. Поддържа, че тези разпоредби от Програмата са незаконосъобразни като приети в пряко противоречие с приложимото национално и международно право и правото на ЕС. По тези съображения оспореният административен акт е отменен и са присъдени разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната част от решението на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Подаденият от О. К. формуляр за преценка на принадлеждност към рискова група е в изпълнение на предвидената възможност за получаване на хуманитарна подкрепа за настаняване за целия срок на временната закрила без ограничение (т.3.3. от Програмата). Само в случай, че се установи принадлежност към рискова група по раздел V, тя има право да продължи да се ползва от хуманитарната подкрепа за настаняване по Програмата за срока на предоставената й временна закрила. От данните по делото се установява категорично, че административният акт за отказ за безплатно настаняване в хотел "Магнолия", където вече има регистриран настоящ адрес като чужденец с предоставена временна закрила, е постановен в нарушение на принципа за истинност по чл.7, ал.2 от АПК – не са преценени всички факти и доводи от значение за случая. Този принцип е изрично установен като задължение на административния орган и в разпоредбата на чл. 35 АПК, като го задължава да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите. В хода на административното производство се представени писмени доказателства за здравословното състояние на Т. М. – дъщеря на заявителката и майка на малолетно дете, от които се установява, че с оглед заболяването си тя се нуждае от чести планови хоспитализации. С нотариално заверена декларация от 28.05.2025 г. О. К. е заявила, че е запозната със заболяването на дъщеря си, като декларира, че полага постоянни грижи както за нея, така и за малолетното й дете (нейна внучка), в периодите, в които майката е хоспитализирана. Тези обстоятелства не са обсъдени в пълнота в заключението, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане" Варна, послужило за постановяване на оспореното решение, както и в самото решение. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е игнорирал това становище. Именно констатациите за липса на установени фактори на уязвимост по отношение на О. К. са предмет на съдебната проверка, при която съдебният състав не е обвързан от заключението на помощния орган, а на база събраните доказателства формира извод за действителното наличие на пречки за заявеното хуманитарно подпомагане. В конкретния случай органът се е задоволил само с обсъждане на един аспект от критериите на Програмата за определяне дали едно лице попада в рискова група - възрастта му, макар в преписката да се съдържат индикации и за рискова група по смисъла на т.5.2, б.“а“ от Програмата доколкото заявителката декларира, че полага грижи по пълномощие на дете от рискова група по 5.1. букви „а“ и „б“. Приетите специални правила за работата на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб не дерогират общите правила на АПК, които следва да се съблюдават от Междуведомствената работна група при извършване на преценката за принадлежност към определена рискова група от раздел V на Програмата. Процедирането на заявлението на О. К. при неспазване на основни принципи на АПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като при недопускането му решаващият извод на административния орган, че тя не попада в рискова група, би бил различен от направения. В оспорената му част постановеният при непълна преценка на всички релевантни факти административен акт противоречи и на целта на мярката да се осигури подкрепа в приемащото общество на лицата/семействата с предоставена временна закрила, а така също е в нарушение на задължението на държавата по чл. 27, ал. 3 от Конвенцията за правата на детето да предприеме необходимите мерки с цел да подпомага родителите и другите лица, отговорни за дете, за осъществяване правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. По тези съображения крайният правен извод на съда, че решение на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, взето по Протокол № НОЩ-28/30.06.25г., в частта по т.71, е незаконосъобразно поради наличие на пороци в хипотезата на чл.146, т.3, и т.5 АПК, е правилен и обоснован. Във връзка с касационните оплаквания, че съдът недопустимо е разширил обхвата на лицата, попадащи в рискова група по признак възраст, следва да се посочи, че първоинстанционният съд не се е ангажирал с категорично становище дали О. К. попада в рискова група и в частност в група по т.5.1, б.“ж“ от Програмата. В съответствие с правилото на чл.173, ал.2 АПК подаденият от нея формуляр за преценка на принадлежност с вх.№ ЧВЗ/Д-В/364/28.05.2025г. с характер на заявление, е изпратен за ново произнасяне на компетентния орган като задължителните указания се отнасят до извършване на преценка и анализ на всички представени по преписката документи с цел изясняване на действителната й принадлежност към някоя рискова група. С оглед на изложеното обжалваният съдебният акт следва да бъде оставен в сила, включително за присъдените в минимален размер разноски на адвоката, осъществил правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на ответницата по касация О. К.. В настоящото производство такива не са претендирани по надлежния ред и поради това не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение