Определение № 50006 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. С определение №923, постановено на 15.04.2022г. по в.гр.д.№1784/2021г. Бургаският окръжен съд е оставил без уважение искането на Ш. Д. Б. за присъждане на направени от него съдебни разноски чрез изменение на постановеното по делото решение в тази му част. Определението е обжалвано от Ш. Д. Б. чрез процесуалния му представител адв.Д. Щ. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това му бъдат присъдени разноските, направени в производството пред въззивния съд. Навежда довод, че съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски, като съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Поддържа, че в случая с въззивното решение производството по отношение на него е прекратено, а първоинстанционното решение спрямо него е било обезсилено, поради което разноски в негова полза счита, че е следвало да бъдат присъдени. Посочва, че първоинстанционният съд по никакъв начин не е могъл да задължи ищцовата страна да предяви иск и срещу него, поради което за неправилен счита извода на въззвния съд, че ищцовата страна не по своя собствена воля го е конституирала като втори ответник в производството пред първата инстанция. Отбелязва при това, че неговото конституиране е извършено по искане на ищцовата страна, както и че ищцовата страна в хода на цялото първоинстанционно производство е представяла доказателства и за неговите задгранични пътувания, което поддържа, че би било излишно, ако наистина е считала, че и вторият ответник в процеса е излишен. Писмен отговор по жалбата от насрещната страна не е постъпвал. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: В производството пред първоинстанционния съд с разпореждане №426 от 14.02.2020г. подадената от ищците Н. Х. Н. и А. М. Н. срещу М. О. Б. искова молба е оставена без движение и са дадени указания за конституиране като ответник по предявения иск за собственост и съпруга на М. О. Б.. В молба с вх.№1278/26.02.2020г., подадена от Н. Х. Н. и А. М. Н., е изразено несъгласие с дадените указания при позоваване на ТР №3 от 29.06.2017г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГК на ВКС. Посочено е също така, че съпругът на М. О. Б. е турски гражданин с постоянно местожителство в Република Турция и неговото неконституиране е обосновано и с цел избягване на технически трудности по установяване на адреса му и съответно неговото призоваване, както и че като гражданин на държава, която не е член на Европейския съюз той не може да придобие правото на собственост върху процесния имот дори и в режим на СИО. Посочено е, че само М. О. Б. е титуляр на правото на собственост според представения нотариален акт, както и че бракът помежду им е сключен през 2010г., което изключва придобиването на имота в режим на СИО през 2019г. До съда е отправено и искане, ако счита поддържаната от тях теза за неправилна и евентуално откаже да уважи искането им за частична отмяна (в посочения по-горе смисъл) на разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение, да конституира като ответник по делото Ш. Д. Б.. С определение №152 от 27.02.2020г., постановено от първоинстанционния съд по гр.д.№139/2020г., Ш. Д. Б. е конституиран като ответник в производството по делото по предявения срещу съпругата му М. О. Б. установителен иск за правото на собственост върху недвижим имот. С решение №260085 от 20.07.2021г., постановено по гр.д.№139/2020г., предявеният от Н. Х. Н. и А. М. Н. срещу М. О. Б. и Ш. Д. Б. установителен иск е отхвърлен. Решението е обжалвано пред въззивния съд от Н. Х. Н. и А. М. Н. вкл. с доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че съпрузите-ответници са задължителни необходими другари; че не е съобразил обстоятелството, че те не са предявили иск против съпруга на М. Б. и не желаят конституирането му като ответник по делото; че първоинстанционният съд не е съобразил, че Ш. Д. Б. не е формален титуляр на издадения в полза на М. Б. нотариален акт по обстоятелствена проверка, а и няма как да е придобил имота по давност ведно със съпругата си, доколкото от встъпването в брак на 14.09.2010г. до издаването на нотариалния акт не са изминали 10 години. С постановеното на 14.02.2022г. решение по в.гр.д.№1784/2021г. въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение по отношение на конституирания ответник Ш. Д. Б. и по отношение на него производството по делото е прекратено. Постъпилата молба на Ш. Д. Б. за присъждане на направените от него разноски в производството по делото е оставена без уважение по съображения, че същият е конституиран след като исковата молба е била оставена без движение и изрични указания на първоинстанционния съд за това. Изложени са съображения, че страната не е длъжна да изпълнява незаконосъобразните указания на съда, тъй като защитата ѝ против тези указания е посредством обжалване на крайния съдебен акт, но е посочено, че в настоящия случай ищците са се противопоставили изрично на това искане и са въвели оплаквания в жалбата за това, вкл. и твърдения, че ответникът е турски гражданин и няма право да придобива поземлени имоти в Република България. Взето е предвид също така, че възнаграждението на процесуалния представител на Ш. Д. Б. е в размер над минималния такъв, а защитата пред въззивната инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност. Тези изводи и констатации на въззивния съд не могат да бъдат споделени поради следното: Действително в молба вх.№ 1278/26.02.2020г. Н. Х. Н. и А. М. Н. са изразили несъгласието си с констатациите на първоинстанционния съд, че съпругът на М. О. Б. има качеството задължителен необходим другар и следва да бъде конституиран като ответник наред с нея и са изложили своите съображения в тази насока, но едновременно с това, макар и при условията на евентуалност (ако съображенията им по редовността на исковата молба не бъдат споделени) са заявили, че желаят Ш. Д. Б. да бъде конституиран като ответник наред със съпругата си М. О. Б.. Именно въз основа на последното изявление първоинстанционният съд е конституирал Ш. Д. Б. като ответник в производството по делото и е постановил решение и спрямо него. Поради това изводът, че това лице е било конституирано като ответник в производството пред първоинстанционния съд въпреки изричното противопоставяне на ищците не може да бъде споделен. Изрично противопоставяне би било налице ако ищците откажеха да изпълнят дадените от съда указания. И след като в производството пред въззивния съд по отношение на Ш. Д. Б. производството по делото е било прекратено, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се приеме, че в негова полза следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски, които същият е направил с оглед защита на своите законни права и интереси. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение