Определение № 2600 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. и В. В. Кочански срещу решение № 260633/21.04.23г., постановено по гр. д. № 4244/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Районен съд – София, с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД във вр. с чл. 108 от ЗС от "Новотехпром"ООД в качеството му на процесуален субституент на "Матеко“ АД в несъстоятелност, срещу П. Н. Ц. /починала в хода на производството и заместена в процеса от наследниците си по закон В. В. К. и С. В. Б./, че "Матеко“ АД в несъстоятелност е собственик на 565 кв. м., съставляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *** /погрешно изписан като имот с идентификатор ***/ която реална част е отбелязана с букви А, В, С и D, съгласно изготвената скица – комбинирана скица към СТЕ, неразделна част от решението, находящ се в квартал ***, местност НПЗ "Х. Димитър – Малашевци" и ОСЗ "Сгуроотвала“ и е осъдена П. Н. Ц. да предаде на "Матеко“ АД в несъстоятелност владението върху описаната реална част. С определение № 2297/24.07.2023г. по гр.д № 4818/2022г. по описа на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 266299 от 29.10.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 9140/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 75383 от 23.04.2020г., постановено по гр.д.№ 47685/2017 г. по описа на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от „Борей“ ООД и от „Ниборо“ ЕООД против П. Н. Ц. /починала след постановяване на въззивното решение и заместена в процеса от наследниците си по закон В. В. К. и С. В. Б./ искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищците са собственици при квоти 1/5 ид.част за „Борей“ ООД и 4/5 ид. части за „Ниборо“ ЕООД на реална част, попадаща в съсобствения на ищците имот с идентификатор № ***, представляващ поземлен имот ***, включен в УПИ *** – Коларовски РНС-чистота от кв.***, местност НПЗ Хаджи Димитър – Малашевци и ОСЗ „Сгуроотвала“, целият с площ от 10 770 кв.м., която реална част е с площ от 433. 87 кв.м. и отбелязана с букви А, Б, В и Г, съгласно изготвената скица, неразделна част от решението, като ответницата е осъдена да предаде на ищците владението върху описаната реална част. В състава, постановил определение № 2297/24.07.2023г. по гр.д № 4818/2022г. на по описа на ВКС, І г.о. са взели участие съдиите Теодора Гроздева и Милена Даскалова /докладчик по делото/. По настоящето дело, както и по гр.д. № 4818/2022 г. по описа на ВКС, І г.о., ответницата П. Н. Ц. е поддържала, че е собственик на основание давностно владение на дворно място от 1 000 кв.м., съставляващо реална част от ПИ ***и от ПИ ***, включени в УПИ ***– Коларовски РНС-чистота, кв. ***, заедно с построената сграда със застроена площ от 80 кв.м., за който имот се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 111, дело № 78/2016г. Имотът, за който П. Н. се е снабдила с констативен нотариален акт, попада в два поземлени имота, собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, след което е извършена доброволна делба на имотите и впоследствие ищците по двете дела са закупили тези имоти, като по двете дела ответницата оспорва правата на ищците, с доводи, че не са били налице предпоставките за възстановяване собствеността върху имотите по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, като взе предвид, че и по двете дела ответницата е въвела твърдения, че е собственик на едно дворно място от 1 000 кв.м., част от което е било предмет на спора по приключилото дело, а останалата част е предмет на настоящия спор, както и че по двете дела оспорва правата на ищците с доводи за липса на предпоставките за възстановяване на собствеността, намира, че по отношение на съдиите Гроздева и Даскалова е налице основанието на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод от разглеждането и решаването на настоящото гражданско дело. Водим от горното, съставът на ВКС, първо гражданско отделение