Определение № 3690 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по четири касационни жалби срещу решение № 122 от 06.02.2024 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на Софийския апелативен съд и две касационни жалби срещу решението по чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК по същото дело – решение № 553 от 09.05.2024 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на Софийския апелативен съд. Настоящият състав на ВКС счита, че преди да се произнесе с определение по чл.288 ГПК, делото следва да се върне на въззивния съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 122 от 06.02.2024 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на САС. Съображението за това е следното: Въпрос № 17 в изложението към касационната жалба на К. А. Т. срещу решение № 122 от 06.02.2024 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на САС и въпрос № 12 от касационната жалба на „Агробартер“ ЕООД срещу същото решение поставят питането дали въззивният съд, който е сезиран с частни жалби против определение на първостепенния съд по чл.248 ГПК, дължи постановяване на нарочен диспозитив по този предмет. Въпросът се свързва с обстоятелството, че в мотивите на решение № 122 от 06.02.2024 г. по в. гр. д. № 2593/2023 г. на САС е прието, че частните жалби на К. Т. и „Агробартер“ ЕООД срещу определението от 11.04.2022 г. на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК са неоснователни, но волята на съда по този въпрос не е изразена със съответен диспозитив. Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по съответния процесуален ред. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,