Определение № 238 от 30.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 174/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Г. от [населено място] срещу определение № 471 от 30.11.2011 г. по ч. гр. д. № 920/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу определение № 5035 от 28.10.2011 г. по гр. д. № 1508/2011 г. на Ботевградски районен съд. С първоинстанционния акт е постановен отказ да бъде приет за съвместно разглеждане по реда на чл. 211 ГПК предявеният от ответницата по гр. д. № 1508/2011 г. насрещен иск за установяване несъществуването на претендираните от [фирма], [населено място] вземания, които именно са предмет и на първоначалния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се твърди, че атакуваното определение е неправилно и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба - [фирма], [населено място] - не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от И. Г. Г. от [населено място], Софийски окръжен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид възможността насрещният иск да бъде предявен в отделно производство, в какъвто смисъл са и дадените от съдебния състав указания. Освен това, недопустимостта на частната жалба е аргументирана и с липсата на предпоставките по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото в закона не е предвидена обжалваемост на определението, с което се отказва приемане на насрещен иск. Определението е правилно. Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което съдът е отказал приемането за съвместно разглеждане на предявения от ответницата по първоначалния иск насрещен иск. Напълно обоснована и в съответствие с цитираната от въззивната инстанция задължителна практика на ВКС е преценката, че това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл. 211 ГПК, а от друга - същото няма характер на „преграждащо" производството по делото. Правилно в тази връзка въззивният съд се е позовал на съществуващата възможност за ответника да предяви претенцията си срещу първоначалния ищец в самостоятелно производство. Именно поради наличието на такава правна възможност, не може да се счете, че пътят за защита на ответника е преграден. Още повече, че в случая е налице пълно припокриване между предмета на първоначалния и на предявения насрещен иск. С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение