Решение № 500 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2009 г.

Решение № 500 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение с определение № 221 от 19.02.2010 г. по настоящето гр. д. № 1702/2009 г. е допуснал касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд от 07.08.2009 г. по гр. д. № 70/2009 г. в частта в която е отменено решението на Ловешкия районен съд от 20.11.2008 г. по гр. д. № 1242/2007 г. и е постановено ново решение с което исковете, предявени от Ц. П. Д. срещу Е. К. Д. и Д. Б. Д. за разваляне на алеаторен договор, сключен с нот. акт № 81/98г за 8 724/34 855 ид. части и за предаване на владението върху тях, са били отхвърлени. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за да отговори ВКС на въпроса: при иск за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение от страна на купувачите, когато прехвърлянето е извършено за вече престирани грижи и за бъдещо гледане и издръжка на продавача, дали съдът е длъжен да установи имуществените пропорции между двете части на договора, да установи паричният им еквивалент и дали трябва да го съпостави с оценката на имота към момента на сключване на договора. Върховният касационен съд след проверка и на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение-неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК - прие следното: Ц. П. Д. чрез процесуалният си представител адвокат Ц е обжалвал решението на Ловешкия окръжен съд от 07.08.2009г по гр. д. № 70/2009г в частта, в която като е отменено решението на Ловешкия районен съд от 20.11.2008г по гр. д. № 1242/2007г в уважената част на исковете му предявени срещу Е. К. Д. и срещу Д. Б. Д. за 8 727/34 855 ид. части за разваляне на договор за прехвърляне право на собственост срещу насрещно задължение за гледане и издръжка и за предаване владението върху недвижимия имот за тази част, постановил ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете, предявени от Ц. П. Д. срещу Е. К. Д. и срещу Д. Б. Д. за 8 727/34 855 ид. части за разваляне на сключения на 24.04.1998г договор оформен с нот. акт № 81/98г за покупко-продажба на недвижим имот-апартамент № 5 от четвъртия етаж в ЖСК "О" гр. Л., целият с площ от 121.93 кв. м., заедно с таванско и избено помещение и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу "досегашните грижи, които купувачът е полагал за продавача и срещу задължението да го гледа и издържа с всичко необходимо за спокойното му и сносно преживяване", за 8 727/34 855 ид. части както и за предаване на владението върху тях. В останалата част оставил в сила решението на районния съд-т. е. в частта в която исковете са били уважени за разликата от 8 724/34 855 ид. части до 34 855 части. По делото е било установено, че страните-ищец-продавач по договорът сключен на 24.04.1998г с нот. акт № 81 том I, дело № 2010/98г на нотариуса при Ловешкия районен съд Ц. П. Д. и купувачи Е. К. Д. по това време вече в брак с ответницата Д живеели от 1986г в апартамента на Ц. П., който се намирал в гр. Л. на ул. "О" № 1, на 4-тия етаж и бил със застроена 121.93 кв. м. площ. Жилещото се състояло от три спални, от дневна, столова, кухненски бокс, баня, клозет, коридор, заедно с две избени помещения и гараж. В нот. акт на 24.04.1998г е било вписано, че продавачът-Ц. П. Д. прехвърлял на купувачите правата си на собственик върху недвижимия имот " срещу досегашните грижи, които купувачът е полагал за продавача" и " срещу задължението да го гледа и издържа за в бъдеще..."-т. е. както Ловешкият окръжен съд е приел, сключеният договор е бил смесен: в едната част -договор за покупко-продажба и в другата-договор за прехвърляне право на собственост срещу насрещното задължение гледане и издръжка за в бъдеще. За тази втора част, за втория договор правилно въззивният съд е приел, че това задължение е било неделимо. Че чрез този договор се постига социална цел и предназначение-да се обезпечат и предоставят социално битови условия на прехвърлителя в чиято полза е сключен договора. И както е приел Върховният съд в Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966 г. по гр. д. № 65/66 ОСГК:". Договорите за прехвърляне на вещни права срещу задължение за даване на издръжка в натура не противоречат на закона. Те имат социална цел и предназначение - да обезпечат на кредитора по това задължение по-добри социално-битови условия за преживяване. Задълженията по тях и по отношение на двете страни са наситени с нравствено-етични и социално-битови изисквания. Както по своята цел, така и по своето съдържание те не влизат в противоречи със закона. Поради това те са допустими и валидни. Същите не спадат към никой от предвидените видове договори, ако и да се приближават до продажбите. Те са ненаименувани алеаторни договори. " За първия договор, обаче, този който притежава всички белези на една покупко-продажба - за прехвърляне право на собственост срещу "досегашните грижи"-Ловешкият окръжен съд правилно е изчислил паричния еквивалент на грижите до момента на сключване на договора -8 727 лева и съобразно с общата пазарна оценка на апартамента към онзи момент- 24.04.1998г- е приел в каква част сключеният договор е можел да се развали-за разликата над 8 727 ид. части до 34 855/34 855 ид. части. За изчислената част на "досегашните грижи" в техния паричен еквивалент, сделката е била действителна и върху тази част ответниците-купувачи са запазили собствеността си. Върховният касационен съд счита, че решението е правилно постановен съдебен акт в обжалваната част-в тази в която искът за разваляне на сключения договор, с който е прехвърлено правото на собственост върху 8 727/34 855 ид. части е отхвърлен. Приема че на поставените въпроси в определението за допустимост следва да отговори така: При иск за разваляне поради неизпълнение на алеаторен договор, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка, ако в него има изрична клауза че се прехвърля собствеността и за вече престирани грижи, решаващият съд е длъжен да установи имуществените пропорции между частите на договора, да установи паричният им еквивалент и съобразно с това изчисление да прецени каква е частта от алеаторния договор, която подлежи на разваляне. Върховният касационен съд на основание гореизложеното,