Определение № 60151 от 14.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 720/2021 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на „МИ – 1“ ООД за отмяна на влязлото в сила решение № 2522/20.12.2018г. по т.д. № 2523/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав. С него е обявен в несъстоятелност длъжникът „МИ – 1“ ООД; постановено е прекратяване на дейността на предприятието на длъжника; длъжникът е задължен да прибави във фирмата си добавка „в несъстоятелност“; допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника; производството по делото е спряно на основание чл.632, ал.1 вр. ал.5 от ТЗ; указано е на кредиторите и на длъжника, че на основание чл.632, ал.2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението в Търговския регистър по молба на кредитор или на длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 100 лв., необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност; указано е на кредиторите и на длъжника, че ако в срок от една година от вписването на решението в Търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър, и е отменено насроченото за 05.02.2019г. събрание на кредиторите на „МИ – 1“ ООД. В молбата си „МИ – 1“ ООД /н./ излага обстоятелства за наличието на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, евентуално – на основанието по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК. По отношение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК твърди наличието на нови обстоятелства, изразяващи се в липсата на открито производство по несъстоятелност, предвид постановеното от Софийски апелативен съд решение №1019/19.05.2020г. по в.т.д. №5027/2018г., с което е отменено решение №1658/07.08.2018г. по т.д. №2523/2017г. на Софийски градски съд за обявяване неплатежоспособността на „МИ – 1“ ООД и откриване на производството по несъстоятелност. Основанието по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК обосновава с твърдението, че атакуваното решение е правно основано на отмененото решение № 1658/07.08.2018г. по т.д. №2523/2017г. на Софийски градски съд. В допълнение, сочи наличието на решение №1467/29.09.2020г. по т.д.н. № 2251/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено третото по ред решение, постановено по т.д. №2523/2017г. на Софийски градски съд - решение № 792 от 08.06.2020г., с което е възобновено производството по несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите на управление на „МИ – 1“ ООД, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започването на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество и е свикано събрание на кредиторите. Предвид горното моли решение №2522/20.12.2018г. по т.д. №2523/2017г. на Софийски градски съд да бъде отменено. Ответникът по молбата Елена Михайлов като ЕТ „Металик – Иван Михайлов – Елена Михайлов“ изразява становище, че молбата за отмяна е основателна, предвид настъпилата след постановяване на решението фактическа обстановка. Моли същата да бъде уважена. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307 ал.1 от ГПК, констатира, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно дадените в ТР №7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. №7/2014г. на ОСГТК на ВКС разяснения производството по чл.303 – чл.309 от ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл.304 от ГПК. В мотивите на ТР №7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС се приема, че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. В случая постановеното по реда на чл.632, ал.5 от ТЗ решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност и спиране на производството по несъстоятелност, поражда правни последици в рамките на откритото производство по несъстоятелност. Като последица от това решение се прекратява принудително дейността на търговеца, а при евентуално възобновяване на спряното производство ще се постави началото на универсалното принудително изпълнение, при което удовлетворяването на кредиторите става чрез осребряване на масата на несъстоятелността и разпределение на средствата от осребреното имущество между кредиторите. Съответно отмяната на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 от ТЗ, респ. по чл.632, ал.1 от ТЗ, с влязло в сила решение, преустановява занапред и правните последици от постановеното решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Действията на делото по несъстоятелност се извършват до стабилизиране на акта на въззивната инстанция за отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност и отхвърляне на молбата по чл.625 от ТЗ. С влизането в сила на отменителното решение на въззивната инстанция тези действия се преустановяват и без да е необходима изричната отмяна на последващото постановено по делото решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл.710 от ТЗ, съответно чл.632, ал.5 от ТЗ или чл.709, ал.1 от ТЗ, по реда на инстанционния контрол. Поради това липсва и правен интерес от отмяна на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност по реда на чл.303 и сл. от ГПК. В настоящата хипотеза постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1019/19.05.2020г. по в.т.д. №5027/2018г., с което е отменено решение № 1658/07.08.2018г. по т.д. №2523/2017г. на Софийски градски съд за обявяване неплатежоспособността на „МИ – 1“ ООД и откриване на производството по несъстоятелност, е влязло в сила на 26.07.2020г. От вписването на същото в Търговския регистър съгласно чл.641 от ТЗ се считат възстановени правомощията на длъжника и прекратени правомощията на синдика, като по аргумент от същата разпоредба се преустановяват и всички действия по делото по несъстоятелност. Поради това и правните последици от решение № 2522/20.12.2018г. по т.д. №2523/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав, отпадат занапред, независимо, че решението не е било обжалвано и е влязло в сила. С оглед изложеното решение №2522/20.12.2018г. по т.д. №2523/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав, чиято отмяна е поискана, не е от кръга на съдебните актове, попадащи в приложното поле на чл.303 и сл. от ГПК. Поради това подадената от „МИ – 1“ ООД молба за отмяна следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд