Определение № 1963 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12139/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. П. С., против определение № 4832/27.10.2025 г., постановено по вх. № 6900/10.07.2025 г. по адм. дело 660/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което на основание с чл. 213а, ал. 2, вр. с чл. 215, т. 4 АПК е оставена без разглеждане частната касационна жалба на С., подадена против определение № 2658/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 660/2025 г. по описа на АС - Пазарджик, тричленен състав. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, в състав на трето отделение намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК против подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на АС - Пазарджик е оставил без разглеждане частната касационна жалба на И. С., подадена против определение № 2658/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 660/2025 г. по описа на АС - Пазарджик, тричленен състав. С посоченото определение, постановено от тричленен състав на съда в производство по реда на глава тринадесета от АПК, както и чл. 284 ЗИНЗС, е оставено в сила определение № 1976/20.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1205/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което частната жалба на И. П. С. против определение № 1253/20.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1205/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е върната. За да остави без разглеждане частната касационна жалба, съдът е приел, че същата е подадена против определение, което е постановено при касационен контрол и е окончателно. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия състав на Административен съд – Пазарджик, поради което не намира за необходимо да преповтаря мотивите за взетото определение. Видно от данните по делото съдът правилно е приел, че подадената от С. частната касационна жалба е насочена против съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 213а, ал. 7 вр. ал. 2 АПК и правилно е оставил тази частната касационна жалба без разглеждане. Двуинстанционното производство е приключило с постановяване на определение № 2658/16.06.2025 г. по адм. дело № 660/2025 г. по описа на АС - Пазарджик, тричленен състав, съгласно измененията в ЗИНЗС. По въпроса са се произнесли две съдебни инстанции. Ето защо няма процесуален ред за разглеждане на нова жалба против определение № 2658/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 660/2025 г. по описа на АС - Пазарджик, тричленен състав. Актът на тричленния състав на АС - Пазарджик, представляващ в случая касационна инстанция, не подлежи на обжалване (т. е. на последващ инстанционен контрол), тъй като с него спорът е разрешен. По горните съображения, АС - Пазарджик правилно е оставил частната касационна жалба без разглеждане, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение