Решение № 10374 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11530/2015 г.

Решение № 10374 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11530/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А. С. от гр. В., чрез адв. Б. Ф., срещу решение № 1446/26.06.2015 г. по адм. дело № 392/2015 г., по описа на Административен съд - В., като въпреки обжалване на решението в цялост с буквално пренесен в касационната жалба диспозитива на решението, правният интерес на касатора от обжалване на решението е в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 031402386/18.09.2014 г. на ТД на НАП-В., потвърден с решение № 741/11.12.2014 г. на ДД "ОДОП"-В.. Иска се отмяна на решението като неоснователно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и норми.

Ответната страта - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В., не е взел становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

При извършена проверка, констатирано е от органите по приходите несъответствие между разходите на лицето и финансовото му състояние за данъчните 2007 и 2008 години, което е било предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред, приключила с процесния РА с установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за довнасяне в общ размер 24 388, 02 лв. и лихви - 16 616, 90 лв., определен при данъчна основа по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Спазени са изискванията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, но от страна на ревизираното лице не са представени изисканите от органите по приходите документи и писмени обяснения.

В хода на съдебното оспорване, първоинстанционният съд е отменил РА в частта за установеното задължение по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за размер над 18 601, 83 лв. и съответните лихви за забава.

В останалата част, жалбата е отхвърлена.

Решението в отменителната част, като необжалвано от ответната дирекция, е влязло в сила.

Касационният жалбоподател А. А. С. има правен интерес от обжалване на решението само в отхвърлителната му част, за което настоящият касационен състав обсъжда доводите само в тази част, които са:

• неправилно произнасяне от съда относно твърдения за получени средства от майка му К. С. в размер на 30 000 лв.;

• непризнаване като приход на суми по представени документи за печалби от "Е.".

Видно от съдебния акт, първоинстанционният съд е обосновал мотиви, че въпреки приведена сума по сметката на лицето в размер на 55 608 лв. на 16.10.2005 г., поради теглене на суми, към 1.11.2005 г. е имал наличност 1614, 58 лв., а след 16.01.2006 г. салдото е с минимални стойности 10-0 лева, което обосновава правилен извод за липса на доказателства за твърдяните суми като начално салдо към 1.01.2007 г. Приведената от майка му сума в предходни години, не е налична към 1.01.2007 г. Претендираните доходи, включително и непризнатите от органите по приходите изплатени печалби от хазартни игри по приети по делото форми за изплащане на печалби от "Е." ООД, представени от жалбоподателя, не съдържат персонални данни. Правилни са изводите, че представените форми за изплатени печалби не могат да бъдат свързани с изплатени на жалбоподателя суми, тъй като са без име на приносител. Отделно, печалбата предполага предварително престирана сума, която се умножава по определен от букмейкъра коефициент, а такива разходи не са декларирани от ревизираното лице, поради което не е възможно да се определи и размерът на реалната печалба, след приспадане на разходите. Общият извод от анализа на формите за изплащане е, че е недоказано печалбите да са получени от жалбоподателя. Съдът правилно не е кредитирал тези документи като удостоверяващи печалба именно от жалбоподателя.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,