Определение № 17 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на С. С. М., А. Х. М., Т. И. Т., С. В. Т., Р. С. А. и Д. Н. А., заедно представлявани от адв. Сн. Ц. от АК – София, против определение № 260102 от 28.07.2021 год. по в. гр. д. № 723/2020 год. на Окръжен съд - Ловеч. С него се уважава молбата на Ц. Г. Г. по чл. 248 ГПК и въззивното решение № 260069 от 18.05.2021 год. по делото е допълнено в частта за разноските, като ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/ са осъдени да му заплатят направените по делото разноски за производството пред Районен съд – Троян в размер на сумата 2 363.86 лв. Жалбоподателите молят за отмяна на определението и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата по чл. 248 ГПК да бъде отхвърлена като неоснователна. Евентуално да бъде уважено направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за защита в първоинстанционното производство. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с изхода на делото пред въззивната инстанция и противоречи на правилата за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата Ц. Г. Г. не взема становище. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на Окръжен съд - Ловеч е съобразил, че макар и формално да се отменя първоинстанционното решение, то достигнатите правни изводи са идентични с формираните от първоинстанционния съд, като е постановен същият резултат. Съгласно мотивите към определението, постановяването на отменителен диспозитив е обосновано единствено от констатацията за липса на индивидуализация на спорната реална част от процесния поземлен имот, което е наложило и поставянето на допълнителна задача на вещото лице в хода на въззивното производство. Предвид изложеното и след като е констатирал, че с постановеното от него въззивно решение е пропуснал да се произнесе по разноските пред първата инстанция, съдът е достигнал до извод за основателност на постъпилата молба за допълване на решението в частта му за разноските и е уважил претенцията. Като съобрази данните по делото и съображенията на жалбоподателите, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., намира, че обжалваното определение следва да се потвърди като правилно. Както е посочено в решение № 67 от 03.04.2014 год. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 год., IV г. о., отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. В случая както с първоинстанционното, така и с въззивното решение е постановен неблагоприятен за ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/ резултат, поради което същите следва да понесат отговорността за сторените от ищеца разноски в производството. Обстоятелството, че с въззивното решение е постигната отмяна на първоинстанционното решение по тяхна жалба само по себе си няма никакво значение, след като крайният резултат е уважаване на предявените искове. Единствената разлика е по отношение на индивидуализацията на границите на процесната реална част от поземления имот в диспозитива на съдебното решение. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 год., ОСГТК, разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Посочените предпоставки за уважаване на претенцията са установени по делото. В случая е налице изрично искане за присъждане на сторените в първоинстанционното производство разноски по делото, обективирано в протокола от откритото съдебно заседание от 12.08.2020 год. /л. 399 – 401 от делото/. В същото заседание е представен списък, съгласно който се претендира: сумата 1 000 лв. за адвокатска защита; 149 лв. заплатена държавна такса; 14,86 лв. държавна такса за вписване на исковата молба; 1 200 лв. депозити за вещи лица /общо 2 363,86 лв./. Извършването на посочените разходи е установено надлежно по делото, а и не се оспорва от ответниците. В договора за правна защита и съдействие от 17.03.2018 год. /л. 118/ е отразено, че договореното възнаграждение за защита по делото е в размер на 1 000 лв., заплатени в брой към датата на подписването му. Съгласно цитираното тълкувателно решение, в тази част договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде присъдено. Възражението за прекомерност на договорения адвокатски хонорар е своевременно заявено в откритото съдебно заседание от 12.08.2020 год., но е неоснователно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Страните са свободни да договарят по-висок от минималния предвиден размер на възнаграждението, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год. Последната урежда единствено минималния праг, под който не бива да бъдат договаряни възнаграждения и служи за ориентир на съда при преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК. В конкретния случай делото е разгледано в няколко открити съдебни заседания, като са разпитани свидетели и са приети общо четири технически експертизи. Упълномощеният от ищеца адвокат е взел активно участие в процесуалните действия и е изготвил подробна и аргументирана писмена защита. Отделно от това следва да бъдат съобразени броят на ответниците, фактическата и правна сложност на спора, както и обемът на представените по делото писмени доказателства. При съобразяване на изложените обстоятелства не може да бъде обоснован извод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното настоящият състав на ВКС, II г. о.,