Решение № 4834 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7674/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г. Ц. от гр. София, чрез адвокат Михайлова, срещу решение № 17987 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 8566/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Счита същото за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените от нея искове, като се присъдят и сторените по делото разноски. В условията на евентуалност, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Столична община, чрез юрисконсулт Ташева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от И. Г. Ц. против Столична община иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в премахване на неин собствен обект, произтичащи от незабавното изпълнение на отменен като незаконосъобразен административен акт, заповед на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“. Претендира мораторна лихва върху главницата, считано от 01.01.2020 г. до предявяване на исковата молба, както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото, във връзка с доводите им, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове. За да постанови този резултат, че не се доказват по делото обстоятелства за фактическото изпълнение на отменената заповед - доброволно или принудително, на което се основават претендираните вреди, като пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищцата, за кято е доказателствената тежест, не е установила наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск за имуществени вреди. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е мотивирано. Неоснователно е соченото в касационната жалба, че съдът не е дал указания за доказателствата, които следва да представи страната, за да установи сочените в исковата молба обстоятелства. Съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на страната, че за сочените в исковата молба обстоятелства тя носи доказателствена тежест. Твърдението за направено от общината недвусмислено признание, че обектът е бил фактически премахнат от районната администрация не произтича от дадените в хода на делото становища по спора, съответно не може да бъде извеждано като основание за неправилност на обжалваното решение от касационния жалбоподател. Следва да се отбележи, че съдът е дал възможност по силата на съдебно удостоверение ищцата да се снабди с доказателства относно твърдяното изпълнение на заповедта от Район „Сердика“, като такива не са събрани. Доводите за необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не води до необоснованост на обжалваното решение. При надлежно установена фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск. Искът за вреди се основава на незаконосъобразни действия на органи на ответника, извършени въз основа на отменена като незаконосъобразна заповед. Незаконосъобразните действия се обективират в исковата молба като премахване на индивидуализиран в отменена като незаконосъобразна заповед неин собствен преместваем обект. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на общината, в каквато насока са и дадените от него изрични указания. За незаконосъобразно действие ищцата счита премахването на обекта. Такова, извършено в изпълнение на отменената заповед от органи на ответника не се установява по делото. В тежест на ищеца е да докаже по несъмнен начин при условията на пълно и пряко доказване премахването на обекта от длъжностни лица на ответника, кога е станало това и при какви обстоятелства, което в случая не е сторено. С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да му бъде присъдено такова в размер на 70 евро, при приложението на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение