Решение № 5156 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12780/2008 г.

Решение № 5156 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12780/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Ралица Барашка, в качеството й на процесуален представител на Станимир Николов Стоянов срещу решение № 1002 от 11.07.2008 г. по адм. дело № 2344 по описа за 2007 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 1800474 от 15.08.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Русе, потвърден с решение № 771 от 19.10.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Същият е издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, във връзка с чл. 155, ал. 4 от ДОПК и е по повод осъществена ревизия на лицето в качеството му на местно физическо лице по чл. 5, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). С него му е определено задължение в размер на 18 460.50 лв. главница и 5 447.19 лв. лихва за отчетната 2004 г. и 123.80 лв. главница и 74.60 лв. лихва за отчетната 2005 г., на основание чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), като ревизираният период е 1.01.2004 г.-31.12.2005 г. Същият осъществява дейност и като едноличен търговец с фирма ЕТ "Станимир Стоянов", като е уведомен по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че ревизията ще се осъществи по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като той е подал декларация по ал. 3 от същата разпоредба от ДОПК . В административното производство е установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1 т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и/или получени приходи и доходи на ревизираното лице не съответства на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, като след подадена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и анализ на представените доказателства органът по приходите е приел, че действително получените парични средства с доказан произход са в размер на 22 000.00 лв., а тези с недоказан произход са в размер на 155 800.00 лв. В мотивите на съдебния акт подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора и е направена преценка за законосъобразност на обжалвания административен акт. Основният спорен момент е бил преценяването на ангажираните от жалбоподателя-задължено лице доказателства свързани с установяване произхода на получените от него суми. Това обосновава преценката за налице на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и прилагането на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за формиране на облагаемата данъчна основа по ЗОДФЛ (отм.). В тази връзка следва да се има предвид, че касационната жалба съдържа фактически твърдения относно неправилното ценене на представените договори за заем от физически лица, договори за дарение и запис на заповед, което касаторът обосновава като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като такова е и възражението в писмената защита за липса на мотиви в съдебния акт относно компетентността на органа издал обжалвания акт. Доколкото съдът е служебно задължен да се произнесе и по нищожността на административния акт с оглед на чл. 168, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК в мотивите на издадения от него акт се съдържа такъв извод с преценка, че той е издаден от компетентен затова административен орган. В административната преписка са представени ЗВР № 152 от 20.02.2007 г., № 349 от 27.04.2007 г. и № 474 от 6.06.2007 г., които са издадени от компетентния орган затова, съгласно заповед № 29 от 3.01.2006 г. и заповед № 43 от 3.01.2006 г. на директора на ТД на НАП-гр. Русе, издадени на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, в които заповеди са посочени компетентните органи да издават ЗВР по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 и по реда на чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Със заповед № к-474 от 13.07.2007 г. е определен компетентният орган, който да издаде ревизионния акт и това е този издал процесния РА. По повод възражението за нищожност на потвърдителния административен акт, то следва да се има предвид, че компетентният орган е бил зам. директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, съгласно заповед № 725 от 20.09.2006 г. на изп. директор на НАП, което е ноторно известно обстоятелство поради отсъствието на титуляра поради заболяване. Освен това порокът нищожност на този акт, който се твърди не рефлектира върху валидността на оспорвания РА, доколкото абсолютната процесуална предпоставка по чл. 156, ал. 2 от ДОПК е налице. Неоснователно е и възражението за неуважени доказателствени искания на процесуалния представител на жалбоподателя-задължено лице, доколкото същото не е конкретизирано, а бланкетно. В ревизионното производство са предприети действия по реда на ДОПК с цел установяване на произхода на средствата, които Никола Стоянов Петков и Йонка Христова Петкова, родители на ревизираното лице, са дарили на него, в качеството му на техен син. За сумата от 16 000.00 лв. е прието, че е доказан произходът й, понеже са предоставени от тях на него. Спорът е бил относно предоставени в заем парични средства на същите тези родители от физическите лица Николай Михайлов Георгиев, Тодор Пенчев Тодоров, Стефан Атанасов Желязков, Йордан Петков Йорданов и по декларация от Стоян Петков Илиев и Цеца Иванова Илиева. Касационното възражение, че неправилно е преценена възможността Тодор Пенчев Тодоров да предостави в заем сумата от 20 000.00 лв. на родителите на касатора, е неоснователно и неподкрепено с доказателства. В мотивите съдът подробно е обсъдил представените годишни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за годините от 1998 г. до 2003 г. и тези декларации по чл. 33 от ЗДОД (отм.) за годините от 1992 г. до 1997 г. Аргументирал се е, че няма данни лицето да е извършило продажба на имущество на значителна стойност или да е получило допълнителни доходи в значителен размер. Няма такива доказателства и относно спестени от него средства в периодите по представените декларации, като доказаните за това лице доходи не са в размер, при който след задоволяване на нуждите си да може той да отдели обсъжданата сума, още повече че няма доказателства за нейното предоставяне. Според касаторът доходът на лицето е в пъти по-висок от паричния разход средно за едно лице в домакинство, съгласно официалните и публични данни на НСИ, които могат да се открият на интернет страницата на същия. Това касационно възражение е недоказано, още повече че няма данни лицето дали има семейство и какъв е размерът на необходимите парични средства за издръжка за посочените години, лично за него и за семейството му, което касаторът следва да докаже с оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно. По касационното възражение за предоставените в заем средства от Стефан Атанасов Желязков в размер на 6 000.00 лв., то същото се свежда до неправилна преценка на възможността на това лице да ги даде, след като е получило обезщетение в размер на 10 018.46 лв., видно от служебна бележка от ОД "Полиция" - гр. Сливен при пенсионирането му през 2002 г. Другият аргумент е, че въпреки ниският размер на пенсията му, същият през 2001 г. и 2002 г. е могъл да си подпомага с част от обезщетението, понеже сумите за разходи на едно лице в домакинствата за 2001 г. и за 2002 г. са съответно 1 290.00 лв. и 1 469.00 лв. Настоящият съдебен състав споделя изложената преценка от първоинстанционния съд, че средствата на лицето за издръжка са минимални с оглед размера на пенсията, а именно 53.64 лв., както и че няма данни за спестявания на лицето именно с оглед тази издръжка и евентуално на семейството му, както дали тези средства са били начални към 5.06.2004 г., респ. предадени на заемополучателите. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно. По касационното възражение за предоставените в заем средства от Йордан Петков Йорданов в размер на 7 000.00 лв., то следва да се отчете само твърдението в него, че лицето е разполагало със средства поради получено обезщетение в размер на 10 357.29 лв., видно от служебна бележка от ОД "Полиция" - гр. Силистра. В мотивите си решаващият съд е приел, че това лице е предоставило само сумата 1 000.00 лв., което се установява от представеното банково бордеро затова. По повод твърдяни обстоятелства от ревизираното лице и с оглед на чл. 124, ал. 3 от ДОПК не са ангажирани доказателства относно размера на доходите на лицето след пенсионирането му, както и такива за доходите на съпругата му и за теглен заем от тях, както е посочено в обясненията на проверяваното трето лице. Не са ангажирани и доказателства относно наличността и самото предоставяне на тези средства. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора е правилно с оглед изложените по-горе съображения за доказателствената тежест в производството по чл. 122 от ДОПК, характера на договорите за заем, като частни документи и недоказването на реалното предоставяне на паричните средства по тях. По касационното възражение за предоставените в заем средства от 5 000.00 лв. на Никола Стоянов Петков, баща на задълженото лице, от неговите родители Стоян Петков Илиев и Цеца Иванова Илиева, баба и дядо на същото, касаторът се е позовал на безспорно доказаното обстоятелство, че последните са разполагали със средства, които да дарят. Произходът на същите по декларация от Стоян Петков Илиев е от продажба на недвижими имоти със земеделски характер. Решаващият съд в мотивите си е изложил факта, че бабата и дядото на ревизираното лице са получавали пенсия в размер на 85.00 лв. и на 75.00 лв., като в хода на съдебното производство са представени доказателства, а именно нот. акт № 38 по н. дело № 1971 по описа за 2004 г., от който се установява, че дядото е продал заедно със своя брат недвижими имоти - три броя, като са получили общо сумата 7 000.00 лв. Следва да се приеме като основателен аргументът, че не са представени доказателства как са разпределени тези суми, независимо, че с оглед на родствената връзка между лицата те следва да са по 3 500.00 лв., като определящ се явява фактът, че не са ангажирани доказателства, че родителите-заемодатели са имали възможността да предоставят на бащата на задълженото лице посочената сума с оглед направени спестявания, средства за издръжка, както и с оглед нейната наличност и предаване. Обжалваното решение е правилно в тази част на спора. По касационното възражение относно неправилните фактически констатации относно получената сума от майката на задълженото лице Йонка Христова Петкова по нот. акт № 167 по н. дело № 322 по описа за 2004 г. В мотивите на обжалвания административен акт, така и на съдебния акт е прието, че се признава направеното дарение от 16 000.00 лв. от майката по повод изповядана продажба, за която е съставен посочения нотариален акт. Видно от същия продавачи се явяват както Йонка Петкова, така й сестра й Марияна Христова Милчева. Действително в него е записано, че е предадена сумата 6 300.00 лв., представляваща част от цената 22 300.00 лв., като останалата част в размер на 16 000.00 лв. от нея ще бъде предадена след реализиране на банков кредит от страна на купувачите по договора. Претенцията на касатора за признаване на сумата 6 300.00 лв. като доказано предоставена на майка му, не може да бъде удовлетворена, доколкото следва да бъде прието, че цялата цена би следвало да бъде разделена на две, по силата на родството между продавачите и твърдяната житейска логика. По делото не са ангажирани годни доказателства относно разпределянето на получената сума по договора за продажба между продавачите, в който смисъл е ценена дадената декларация от Марияна Милчева, и след като е призната сумата от 16 000.00 лв., като част от нея, не може да се обоснове извод за неправилни фактически констатации от страна на съда. Не е налице нарушение, респ. решението е правилно в тази част на спора. По касационното възражение относно неправилното ценене като доказателство на трудовата книжка на майката на задълженото лице Йонка Петкова, с оглед възможността й да предоставя заем и обосноваване на същата с твърдението за нейната икономическа активност, то последното трудно може да бъде преценявано като основателен аргумент. Решаващият съд е изложил мотиви, че през 2003 г. лицето е било в трудови правоотношения, като възнаграждението е в размер на 250.00 лв. месечно и същият не може да обоснове възможност за спестяване на сума, доколкото може да обезпечи възможност само за покриване на разходи за живот. Възражението е неоснователно. По касационното възражение относно предоставения заем от Иван Борисов Томов в размер на 25 000.00 евро и конкретно от приетото от съда, че няма доказателства за произхода на сумата, следва да се приеме, че то е неоснователно. В мотивите на съдебното решение е отразено точно тази фактическа страна по спора в тази му част, а именно твърдението на заемодателя при направената му проверка, че произхода на сумата е от сватбеното му тържество и от спестяванията му, както и на съпругата му от престоя им като студенти в Австрия. В производството е било установено, че по сметката на лицето в "Първа банка на австрийските спестовни каси" АД има постъпления в евро, но няма представени документи за превод на сумите в РБългария. Установени са задгранични пътувания на лицето, но няма информация то да е декларирало суми при влизането в страната. Съдът не е кредитирал договора за заем и записа на заповед, понеже са без нотариална заверка и нямат достоверна дата за трети лица, понеже са частни документи. Тези изводи на съда следва да бъдат споделени, както и преценката му, че не са ангажирани доказателства каква част от посочената сума е от сватбеното тържество, понеже няма данни същата да е била депозирана в банка, за да е предоставена в заем 4 години след това, както и не са представени доказателства за доходите на това семейство и възможността да се издържа за процесния период, което от своя страна ги прави способни да предоставят заем. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане на разпит на свидетел относно факта на събиране на сумата на това тържество, понеже правото на защита на лицето не е нарушено с оглед на чл. 133, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). По касационното възражение относно предоставения заем от Михаил Александров Милчев в размер на 30 000.00 евро следва да се има предвид, че първоинстанционният съд е изложил подробни изводи по фактическата страна на спора в тази част. По повод заявеното от заемодателя, че част от тези средства - 25 000.00 евро са от престоя му във Великобритания през периода 7.01.1997 г.-25.12.1997 г., а останалите са от спестявания, е установено че няма данни за осъществявани задгранични пътувания на лицето за периода преди 1998 г. Поради това са представени декларациите на заемодателя по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г., за 2002 г., за 2003 г. и за 2004 г. Съдът е приел, че при съобразяване със съдържанието им може да се направи преценка, че лицето е могло да задоволява нуждите си, но не и да спести сума в размер на посочения по-горе. Представеният договор за заем е без достоверна дата за трети лица, същият няма нотариална заверка. Във връзка с изложеното доводите за неправилност на решението, поради несъобразяване с действащото законодателство относно възможността за пренасяне на валута през граница се явяват неаргументирани, понеже не може да се установи както произхода на средствата, така и тяхното фактическо предоставяне. Няма данни посочените средства да са били депозирани в банка или да са прехвърлени по банков път в българска банка, респ. да са били декларирани по реда на ЗДОД (отм.) от лицето, което ги е реализирало, за да се обоснове възможността и да ги предостави в заем. В касационната жалба и писмената защита не се съдържат касационни доводи относно неправилността на съдебното решение, в частта с която е приет като законосъобразен РА по повод предоставени в заем на Янко Недков Янев парични средства в размер на 200 000.00 лв. от ревизираното лица, като възражение не се съдържа и в казаното от процесуалния представител на касатора адв. Иванов в съдебното заседание от 17.02.2009 г., поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. Представените в това съдебно заседание три броя доказателства не следва да бъдат преценявани. Следва да бъдат приети като правилни изводите на съда, че договорите за заем и записа на заповед са оспорени от административния орган поради липса на достоверност на датата по отношение на третите лица и поради липса на доказателства, че заемодателите са имали налични средства в посочените размери по договорите и са ги предоставили на ревизираното лице. С оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, който определя в кого е доказателствената тежест и поради неангажиране на годни доказателства и доказателствени средства обжалваното решение се явява правилно. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение