Определение № 2975 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. Д. Д. от гр. Бургас срещу определение № 75/05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2492/2025 г. по описа на Административен съд /АС/ – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против твърдян изричен отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. Божилова, обективиран в писмо с изх. № 22721/05.12.2025 г. да предостави търсената информация и е прекратено производството по делото. Писмото е подписано от Н. Чочев в качеството му на помощник – частен съдебен изпълнител. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се от касационната инстанция да отмени оспореното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за разглеждане на жалбата по същество от друг състав на съда. Не претендира разноски. Ответникът – ЧСИ И. Божилова изразява становище за потвърждаване на съдебното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 75/05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2492/2025 г. по описа на АС - Бургас е оставена без разглеждане жалбата на К. Д. против изричен отказ на частен съдебен изпълнител И. Божилова, обективиран в писмо с изх. № 22721/05.12.2025 г. и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят Д. е подал до ЧСИ И. Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, с което е поискал предоставяне на конкретни данни: „Колко от служителите Ви имат завършено висше образование?“. С писмо изх. № 22721/05.12.2025 г. исканият достъп е отказан, като е посочено, че ЧСИ не е задължено по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ лице, а този закон се прилага за достъп до информация, която е обществена – която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. АС - Бургас е цитирал разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, съгласно която ЧСИ е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притезания. Посочил е, че според чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Задължените по закона субекти са тези по чл. 3 от ЗДОИ: 1/държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление; 2/публичноправни субекти, различни от тези по т.1, вкл. публичноправните организации; 3/физически и юридически лица само относно извършваната от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. С оглед цитираните по–горе разпоредби от ЗЧСИ и ЗДОИ, първоинстанционният съд е приел, че ЧСИ не попада сред очертания в чл. 3 от ЗДОИ кръг от задължени лица. Обстоятелството, че държавата е възложила на ЧСИ принудително изпълнение на частни притезания, а в определени случаи – и събиране на публични вземания, не придава на ЧСИ качеството нито на държавен орган, нито на орган на местното самоуправление. След като ЧСИ И. Божилова не е сред задължените по ЗДОИ лица като частноправен субект, то тя не дължи отговор на заявлението за предоставяне на достъп, като без значение е от кого е подписано писмото. Според първоинстанционния съд процесното писмо, възприето като отказ, има информативен характер, поради което не притежава белезите на индивидуален административен акт, нито на отказ за постановяване на такъв по смисъла на чл. 21 от АПК. Така постановеното определение е правилно като краен резултат по следните съображения: Безспорно частният съдебен изпълнител не е административен орган и същият не е задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която такива са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации. Следователно законодателят прави разграничение между публичноправна организация, за което е налице легална дефиниция в § 1, т. 4 от ЗДОИ и публичноправни субекти като по-широко понятие, но без легална дефиниция. Частният съдебен изпълнител не е частноправен субект, както е приел съдът, а следва да бъде разглеждан като публичноправен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ във връзка с изпълнение на възложените му функции, които имат публичноправен характер, а именно събирането на публични вземания съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ. В § 1, т. 11 от Закона за електронното управление е дадено легално определение на понятието "Лица, осъществяващи публични функции": нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните и общинските лечебни заведения, възложителите по чл. 5, ал. 2 – 4 от Закона за обществените поръчки, които не са административни органи или организации, предоставящи обществени услуги, и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон. Изброяването на лицата, упражняващи публични функции не е изчерпателно, като определящо дали едно лице осъществява публични функции е чрез същото държавата да упражнява своите функции, възлагането на които да е със закон. В конкретния случай обаче търсената информация от ЧСИ относно наличието на висше образование на служителите в кантората не е обществена по своя характер, тъй като не е свързана с упражняване на неговите публичноправни функции. Поради това съдът правилно е приел като краен извод, че оспореният отказ не притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Следователно процесното съдебно определение не страда от изброените в частната жалба пороци и следва да се остави в сила. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника е неоснователна. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение