Определение № 737 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. № 97/03.01.2024 г. адвокат В. М. иска съдът да измени в частта по чл. 38, ал. 2 ЗА (по разноските) определение № 4282/28.12.2013 г. по настоящото дело за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД възразява, че е неоснователна. Настоящият състав намира, че спорът в настоящото производство се концентрира за приложимата редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайно установена е съдебната практика на Върховния касационен съд, че меродавен за определянето на възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, респ. към датата на образуване на производството пред съответната инстанция, тъй като отговорността за разноски е материалноправен институт. По отношение на нея изменението на нормативния акт, определящ размера на адвокатското възнаграждение, няма обратно действие. В този смисъл са решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. І-во ТО, определение № 460/21.06.2023 г. по ч.т.д. № 900/2023 г. I-во ТО, определение № 3160/23.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3853/2022 г. III-то ГО, определение № 51/09.03.2017 г. по т.д. № 454/2016 г. І-во ТО, определение № 152 по гр.д. № 50235/2016 г. ІV-то ГО, определение № 270/24.07.2014 г. по гр.д. № 7159/2013 г. IV-то ГО и много други. Определението в частта по разноските е съобразено с тази практика, а молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. При тези мотиви, съдът