Решение № 581 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11911/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение № 26818 от 08.08.2025 г. по адм. д. № 2685/2022 г., Административен съд София – град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Р. Р. Ц., против ревизионен акт (РА) № Р-22221321001150-091-001/10.11.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, потвърден с решение № 169/01.02.2022 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на Р. Р. Ц. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на еднолични търговци (ЕТ) в размер на 24 681,30 лв. и лихви в размер на 13 609,99 лв. за отделните данъчни периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и за данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер на 28 843,44 лв. и лихви в размер на 16 565,56 лв. за отделните данъчни периоди от м. 03.2015 г. до м. 12.2017 г. С решението Р. Р. Ц. е осъден да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 346,02 лв., както и определения от съда депозит за вещо лице в размер на 3960 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Р. Р. Ц., чрез адв. Атанасова от САК. В касационната жалба се поддържа, че съдебният акт е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло оспорения РА. В проведено открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Атанасова, която поддържа жалбата и представя нови писмени доказателства, за които твърди, че установяват нововъзникнали и новонастъпили обстоятелства от значение за правния спор. С оглед новопредставените доказателства, моли Върховния административен съд да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. С писмена молба от 02.10.2025 г. депозирана пред АССГ от Р. Р. Ц., чрез адв. Атанасова от САК е направено искане за изменение на първоинстанционното решение, в частта му относно присъдените с него в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение и определения размер за депозит за вещо лице. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да измени решението на АССГ в частта на разноските, респективно да се редуцират размерите определени от съда за юрисконсултско възнаграждение и депозита за вещото лице. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ –София при ЦУ на НАП се представлява от юрк. Венева, която оспорва жалбата. В писмен отговор от 16.10.2025 г. са изложени подробни съображения за неоснователност на искането за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност и обоснованост пред АССГ е бил РА № Р-22221321001150-091-001/10.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 169/01.02.2022 г. на директор на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който на Р. Р. Ц. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 24 681,30 лв. и лихви в размер на 13 609,99 лв. за отделните данъчни периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и за ДДС в общ размер на 28 843,44 лв. и лихви в размер на 16 565,56 лв. за отделните данъчни периоди от м. 03.2015 г. до м. 12.2017 г. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени доказателства: 1. Договор за търговско представителство от 03.01.2015 г., сключен между М. М. М., в качеството на търговец и Р. Р. Ц., в качеството на търговски представител, с който търговецът възлага, а търговският представител приема да осъществява сътрудничество, като посредничи при извършване на търговски сделки от търговеца, извършва правни сделки от името и за сметка на търговеца или от свое име и за негова сметка; 2. Договор за търговско представителство от 03.01.2015 г., сключен между М. К. М., в качеството на търговец и Р. Р. Ц., в качеството на търговски представител, с който търговецът възлага, а търговският представител приема да осъществява сътрудничество, като посредничи при извършване на търговски сделки от търговеца, извършва правни сделки от името и за сметка на търговеца или от свое име и за негова сметка; 3. Договор за търговско представителство от 03.01.2015 г., сключен между М. П. С., в качеството на търговец и Р. Р. Ц., в качеството на търговски представител, с който търговецът възлага, а търговският представител приема да осъществява сътрудничество, като посредничи при извършване на търговски сделки от търговеца, извършва правни сделки от името и за сметка на търговеца или от свое име и за негова сметка; 4. Приходни касови ордери (ПКО); 5. Споразумение от 29.02.2024 г. Гореописаните доказателства договори и ПКО са оспорени от ответника, в резултат на което е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Във връзка с откритото производство по оспорване от жалбоподателя не са ангажирани доказателства. От ответната страна е представен Устав на сдружение с нестопанска цел „Амбициозна Младеж“, подписан от Р. Р. В.. Съдът е приел, че подписът положен от жалбоподателя в Устава видимо се различава от подписите, положени от него върху представените договори за търговско представителство. Съдът е обсъдил клаузите по договорите и е приел, че същите са абсолютно идентични. Прието е, че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства за престирането на уговорените задължения по договорите и най – вече за предаване на получените суми на търговеца. Направен е извод, че облигационните отношения обективирани в договорите са опровергани от гласните показания на разпитания по делото като свидетел М. М. М., който недвусмислено е заявил, че е купувал хранителни добавки от ревизираното лице, които са му били доставяни в офиса или са му изпращани чрез спедиторско дружество „Еконт Експрес“ ООД. В тази връзка е прието, че Р. Р. Ц. е продавал хранителни добавки на М. М. М., а не е продавал от негово име хранителните добавки на трети лица. По отношение на оспорените ПКО, съдът е приел, че същите са в противоречие и със свидетелските показания на М. М. М.. АССГ не е кредитирал представените договори и ПКО като годни доказателства, доколкото жалбоподателят не е установил по пътя на пълно и главно доказване автентичността им. В продължение съдът е обсъдил представеното споразумение от 29.02.2024 г., подписано между Р. Р. Ц. и М. М. М., с нотариална заверка на подписите от 01.03.2024 г., с което в т. 1 „Мариян Методиев Марков, в качеството си на търговец, изрично заявява, че е подал коригираща декларация, с която поема в цялост тежестта от отговорността за парични задължения, установени за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както и за ДДС размер, респ. начислени лихви, като резултат от проведено ревизионно производство спрямо Р. Ц. с процесния РА, чиято правилност и законност е предмет на висящият съдебен процес“. В тази насока са изложени мотиви, че данъчните задължения съгласно българското законодателство са лични и носителят на същите се определя чрез декларативен способ или чрез провеждане на контролно производство, като нормативната уредба в областта на данъчното право не предоставя възможност като „поемане в цялост на тежестта от отговорността за парични задължения“ по РА. Въз основа на представените от ответника отговори, получени по официален път от ТД на НАП - София, АССГ е приел за установено, че М. М. М., М. К. М. и М. П. С. не са подавали нито основни, нито коригиращи данъчни декларации по реда на чл. 50 ЗДДФЛ за данъчните периоди от 2015 г. до 2023 г. включително. Съдът не е кредитирал споразумението и е приел, че същото е съставено за целите на настоящото съдено производство и изявленията на подписалите го лица са в противоречие с останалите доказателства по делото. В хода на първоинстанционното производство е допуснато провеждането на съдебно компютърно-техническа експертиза (СКТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключенията по които са приети без оспорване от страните и кредитирани от съда. Отговорите на вещите лица по поставените им задачи са обсъдени подробно в мотивите на съдебния акт. С цел изясняване на факти и обстоятелства по делото е допуснато изслушването на свидетелски показания на лицето - М. М. М.. При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА решаващият съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 11 - 23 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното: Първоинстанционният съд е приел за установено, че Р. Р. Ц. е местно лице по смисъла на чл. 6 ЗДДФЛ и като такова подлежи на облагане за получените от него доходи в страната и чужбина. Същият е неженен, с едно дете. През периода на ревизията има регистриран трудов договор с „ВИЗИАН“ ЕООД, ЕИК 131487856. В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период лицето е получавало суми по наложени платежи и пощенски парични преводи, изплатени от „Еконт Експрес“ ООД за извършвана електронна търговия чрез безплатни обяви на стоки – хранителни добавки, които предлага на портали за безплатни обяви - www. olx. bg, www. вazar. bg и др. Въз основа на събраните по делото доказателства АССГ е приел за безспорно установено, че през процесните периоди на ревизията Р. Р. Ц. е извършвал независима икономическа дейност и е действал като търговец по смисъла на ТЗ, същият е следвало да води счетоводна отчетност като лице, осъществяващо стопанска дейност, приходите от която подлежат на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, като приходи от дейност на ЕТ, въпреки, че няма регистрация. Според съда от писмените доказателства се установява по несъмнен начин, че ревизираното лице е реализирало доходи от продажби на стоки – хранителни добавки чрез електронна търговия, като дейността е извършвана редовно предвид многобройните продажби и е била източник на постоянен доход за лицето. АССГ се е позовал на представените в хода на ревизията от куриерското дружество „Еконт Експрес“ ООД данни и писмени обяснения, ведно с информация, записана на магнитен носител /СО/, относно извършени куриерски услуги в полза на Р. Р. Ц., получени суми по наложени платежи и пощенски парични преводи от него, както и фотокопия на документи, доказващи изплащането в брой на наложени платежи и пощенски преводи. Уточнено е, че данните са представени на ревизиращите органи по електронен път с квалифициран електронен подпис. Съдът е отхвърлил защитната теза на жалбоподателя поддържана и при административното оспорване на РА, че през 2015 г. е съдействал на трима свои приятели - М. М., М. М. и М. П. да подават пратки до „Еконт Експрес“ ООД. Прието е, че във връзка с тези твърдения от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, освен описаните в жалбата номера на товарителници. АССГ е акцентирал, че в документите представени от „Еконт Експрес“ ООД не фигурират различни имена, освен това на Р. Р. Ц., който е посочен като подател на пратките и получател по наложените платежи. Прието е, че за 2015 г. липсват данни горепосочените трети лица да са изпращали стоки и получавали суми, като тези лица не са подавали ГДД за доходи като физически лица или от дейност като ЕТ. Според съда фактическата обстановка по отношение на ревизираните периоди на 2016 г. и 2017 г. е идентична, като са съобразени и писмените обяснения на ревизираното лице при извършените му проверки, че пратките са изпращани от него, сумите по наложените платежи са получавани отново от него, само в брой. Съдът е съобразил и обстоятелството, че Р. Ц. е подал ГДД, макар и по Приложение 6 от чл. 50 ЗДДФЛ за двете години, с които е декларирал посочените суми като доход от други източници. От предоставената информация от куриерско дружество „Еконт Експрес“ ООД съдът е приел за установено, че през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. на ревизираното лице са изплатени наложени платежи и парични преводи от клиенти - физически лица в общ размер на 254 614,51 лв. Прието е, че не са ангажирани доказателства за извършени разходи във връзка със закупуването на стоките /няма документално обосновани разходи/, които да оборят изводите на ревизиращите. Според съда законосъобразно ревизиращият екип е приел, че полученият през куриерски дружества доход от наложени платежи и парични преводи следва да бъде деклариран от ревизираното лице в Приложение 2 в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, което не е сторено. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че в съответствие с доказателствата представени от „Еконт Експрес“ ООД с РА правилно е определен размера на приходите получени от Р. Р. Ц. за процесните периоди, съответно законосъобразно са установени и задължения за годишен и авансов данък на ЕТ в общ размер 24 681,30 лв. за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., и лихви за забава в размер на 13 609,99 лв. По отношение на установените с РА задължения по ЗДДС съдът е изследвал приложимата нормативна уредба относно редът и процедурите за регистрация на лицата по ЗДДС. От събраните доказателства АССГ е приел, че за м. 01.2015 г. и м. 02.2015 г., реализираните от Р. Ц. нетни приходи от продажби на стоки, възлизат на сума в размер на 66 722,20 лв. и данъчно задълженото лице е достигнало задължителния по ЗДДС праг за регистрация от 50 000,00 лв. Възприет е за правилен изводът на ревизиращите, че до 29.03.2015 г. за задълженото лице е възникнало основание за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. Според съда актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден на 29.03.2015 г., съответно от тази датата получените доходи от ревизираното лице подлежат на облагане с ДДС. Установено е, че Р. Р. Ц. не е подавал справки - декларации и отчетни регистри и не е внасял ДДС, в съответствие с изискването на чл. 124 ЗДДС и чл. 125 ЗДДС. Първоинстанционният съд е направил извод, че по силата на чл. 102, ал 3 ЗДДС за лицето съществуват задължения, каквито са предвидени за регистрирани лица и правилно с РА е прието, че задълженията са възникнали за всеки един от процесните данъчни периоди. По тези съображения АССГ е направил извод, че задълженията по ЗДДС установените с РА в общ размер на 45 409,00 лв. /главници 28 843,44 лв. и лихви 16 565,56 лв./, за периодите от 29.03.2015 г. до 31.12.2017 г., са законосъобразно определени. В подкрепа на изводите си за законосъобразност на оспорения РА, АССГ е извършил обстоен анализ на приетите по делото заключения по СКТЕ и ССчЕ, които потвърждават констатациите в РА и дори надхвърлят определените с него задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При постановяването на обжалвания съдебен акт от страна на административния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С първоинстанционното решение е даден изчерпателен и точен отговор на спорните по делото въпроси, като съдът е извършил изключително подробен анализ на всички събрани в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводът на АССГ за материална законосъобразност на процесния РА във всички негови части е в съответствие с установената по делото фактическа обстановка и след преценка на събраните доказателства. Касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По делото е установено, че Р. Р. Ц. е местно лице по смисъла на чл. 6 ЗДДФЛ и като такова подлежи на облагане за получените от него доходи в страната и чужбина. Правилно АССГ е определил спорния по делото въпрос, който се концентрира върху отговора реализирани ли са от Р. Р. Ц. доходи в установените с РА размери от извършвана регулярна търговска дейност, съответно подлежат ли на облагане тези доходи по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Даденият положителен отговор от първостепенния съд на спорния въпрос е правилен, доколкото за задължението по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е доказано както основанието, така и размера за процесните периоди на 2015 г., 2016 г. 2017 г. В настоящия случай по делото са събрани множество писмени доказателства, от които се налага безпротиворечив извод, че през ревизираните данъчни периоди Р. Р. Ц. системно е извършвал електронна търговия, по занятие чрез обяви в платформите www. olx.bg и www. bazar.bg, като реализираният от него доход е именно от тази дейност. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани, както в хода на ревизията, така и в рамките на развилото се съдебно производство. Както правилно е приел и АССГ, по делото несъмнено се установява, че Р. Ц. е получил доходи от продажбата на стоки – хранителни добавки през интернет от физически и юридически лица, като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на плащането. Видно от дадените в хода на ревизията писмени обяснения на Р. Р. Ц. (лист 275 гръб от адм. дело), самото ревизирано лице заявява, че през процесните периоди е извършвало продажби на стоки, като поръчките са осъществявани по телефона чрез интернет сайтове за безплатни обяви. Лицето е заявило също, че от него не са реализирани други доходи, освен от електронна търговия. Декларирано е, че поръчките са доставяни чрез спедиторски услуги на куриера „Еконт Експрес“ ООД, а заплащането на поръчките е ставало чрез наложени платежи. Р. Р. е заявил, че пратките са изпращани от него и сумите по наложените платежи са изплащани отново на него само в брой. Посочено е, че за продажбите на са слагани допълнителни надценки, а по договаряне с клиента. Въз основа на така дадените писмени обяснения следва обоснован извод, че самото ревизирано лице не отрича получаването на доходи за процесните периоди. Размерът на получените доходи е правилно определен от приходните органи въз основа на представените доказателства от третото неучастващо в производството лице „Еконт Експрес“ ООД. От ревизираното лице не са представени доказателства за извършени разходи във връзка със закупуването на стоките. В този смисъл, правилно органите по приходите са приложили чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, облагайки със ставка от 15 % определената данъчна основа ведно с определените лихви за забава. Правилно съдът е обосновал извод за законосъобразно определяне задълженията с РА по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за процесните 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че по делото не са събрани годни доказателства установяващи факта на извършвана от ревизираното лице търговска дейност, съответно за липсата на основание за облагане по реда на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. С тези твърдения касаторът се опитва да се домогне до опровергаване на доказателствената стойност на представените в хода на ревизията доказателства от третото неучастващо в процеса лице – „Еконт Експрес“ ООД. В настоящия случай данните и доказателствата са приобщени към ревизията чрез съставяне на надлежни протоколи по чл. 50, ал. 1 ДОПК и съставляват годно доказателство за извършените от и пред приходните органи действия и изявления, и установените факти и обстоятелства. Така събраните документи отговарят на изискванията на чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 ДОПК за доказателства, в това число и фотокопия на документи, установяващи изплащането в брой на наложени платежи и пощенски преводи. В случая са посочени конкретни данни за товарителници, дата на подаване на пратка, офис на подаване, име, адрес и телефон на подателя, вид и описание на пратката, размер на изплащаните суми по наложени платежи. Приети от съда в хода на съдебното дирене дискове /като част от административната преписка/ са веществени доказателствени средства, съгласно чл. 71 ДОПК, съдържащи електронни документи. Фикцията на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ е за спазване на писмената форма при съставянето на електронен документ. След като към данните, представляващи електронни изявления е добавен електронен подпис /вж. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014/ авторството на електронното изявление е установено. Видно от протокола на първото по делото съдебно заседание от 01.12.2022 г. по адм. д. № 2685/2022 г. АССГ, а и от следващите заседания липсва изрично оспорване на представените с административната преписка доказателства, съответно липсва откриване на производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК по отношение на тях. Въз основа на изложено се налага обоснования извод, че преценени в тяхната съвкупност доказателствата от "Еконт Експрес" ООД съдържат достатъчно данни за осъществените от ревизираното лице множество продажби на стоки за процесните периоди. Продължителността и броят на извършените от Р. Р. Ц. продажби на стоки несъмнено сочи, че данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС е реализирало приходи от търговска дейност по чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ. Изводът за законосъобразност на РА в частта относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е изграден при съвкупна преценка на доказателствата, както и въз основа на приетите по делото заключения по СКТЕ и ССчЕ. Правилно и обосновано след подробна съпоставка с останалите доказателства в т.ч. и свидетелските показания на разпитания, като свидетел М. М. М., АССГ не е кредитирал представените за първи път пред първоинстанционния съд договори за търговско представителство от 03.01.2015 г., сключени между М. М. М., М. К. М. и М. П. С., в качеството им на търговци и Р. Р. Ц., в качеството му на търговски представител и ПКО. Тези доказателства са били надлежно оспорени от ответната страна по отношение на тяхната автентичност и дата на документите, в резултат на което АССГ е открил производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК. Въпреки откритото производство по оспорване от страна на Р. Р. Ц. не са били представени доказателства, съответно жалбоподателят не е установил по пътя на пълно и главно доказване достоверността на обективираните в тях обстоятелства. Обосновани са изводите на административният съд, че обсъжданите документи са в противоречие със свидетелските показания на разпитания М. М., като не се подкрепят и от останалите доказателства. Неоснователно е твърдението изложено в касационната жалба, че представеното споразумение от 29.02.2024 г., подписано между Р. Р. Ц. и М. М. М., с нотариална заверка на подписите от 01.03.2024 г. е годно да обоснове извод, че с подаването на коригираща декларация от М. М., същият поема в цялост тежестта за установените по отношение на Р. Р. Ц. задължения по процесния РА. Правилно в тази насока АССГ е съобразил, че съгласно законодателство в България, отговорността за данъчните задължения е лична и същата не може да бъде прехвърляна на трети лица чрез споразумение с посочване в него „поемане в цялост на тежестта от отговорността за парични задължения“. Освен това в случая категорично е установено от представените от ответника отговори, получени по официален път от ТД на НАП - София, че М. М. М., М. К. М. и М. П. С. не са подавали нито основни, нито коригиращи данъчни декларации по реда на чл. 50 ЗДДФЛ за данъчните периоди от 2015 г. до 2023 г. включително. При така установените факти, подкрепени от надлежни доказателства правилен е изводът на АССГ за законосъобразност на процесния РА и в частта по ЗДДС. В конкретния случай безспорно установено е, че Р. Р. Ц. е извършвал независима икономическа дейност чрез продажби по интернет, от която е получавал регулярно доходи, чрез „Еконт Експрес“ ООД. Правилно след анализ на събраните доказателства приходните органи и съда са приели, че от ревизираното лице е реализирало приходи по чл. 96 ЗДДС. Установено е. че осъществените сделки са с място на изпълнение на територията на Република България, като същите се явяват облагаеми по смисъла на чл. 12 ЗДДС и за тях лицето дължи ДДС. Правилно в тази връзка приходните органи и АССГ, съобразявайки чл. 102, ал. 3 ЗДДС, са формирали извод за наличие на достигнат от ревизираното лице облагаем оборот към м. 02.2015 г., включващ получените суми от наложени платежи от „Еконт Експрес“ ООД, които са подробно посочени в табличен вид на стр. 27- стр. 28 от РД. Недекларираните приходи от продажби на стоки са определени по месеци за периодите от м. 03.2015 г. до м. 12.2017 г., което е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДС, както обосновано е приел и административният съд. Изложените в касационната жалба твърдения в обратен смисъл са неоснователни. Приходните органи са съобразили, че в случая ревизираното лице само е определяло продажната цена на стоките, не са представени доказателства за извършени от лицето разходи във връзка с осъществяваната дейност, като лисват доказателства за върнати стоки от клиенти. Процесните задължения по ЗДДС са правилно определени с РА по реда на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, според който, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предвид на така установената забраната за нови фактически установявания, не следва да бъдат съобразявани представените с касационната жалба нови доказателства – ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ от лицата М. П. Л. и М. М. М.. По отношение на същите следва да бъде посочено, че са изцяло неотносими към предмета на настоящия спор. Нещо повече, видно от данните обективирани във въпросните доказателства, едната ГДД е подадена след датата на постановяване на оспореното първоинстанционно решение, а по отношение на втората не се установява дата на подаването й. Посредством представянето на новосъздадените писмени доказателства от касаторът се цели установяване на нова фактическа обстановка, за което има изрична забрана предвидена в чл. 220 АПК. Касационната инстанция възприема за правилни и обосновани мотивите на административния съд за законосъобразно определяне размера на главниците и лихвите върху съответните задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. – 2017 г., за ДДС за периода от 29.03.2015 г. до 31.12.2017 г. При съобразяване на изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционното решение е правилно и в частта на присъдените с него разноски. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК е специална и не може да бъде дерогирана от разпоредбите на другите процесуални закони - чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 143, ал. 3 АПК. Целта на разпоредбата касаеща присъждане на разноски е да се възмезди страната, в чийто интерес е решено делото, като тя си възстанови понесените разходи. Посоченият принцип за възмездяване на страната, в чиято полза е решен правния спор е в съответствие и предвид решение на СЕС по дело № С-438/2022 г., тъй като от правните постановки в това решение не се стига до извода, че определените с наредбата минимални възнаграждения са неприложими, а само че могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа. Предвид проявената активност от страна на процесуалния представител на ответника, изразяваща се в явяването в проведените множество съдебни заседания, даването на конкретни устни и писмени становища по доказателствените искания, депозиране на подробни молби по оспорване на документи, обосновават извод, че размера на възнаграждение от 7346,02 лв. не е прекомерен, същият е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, както и с размера на минималното съгласно разпоредбите на приложимата по дела с материален интерес Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Неоснователни са и изложените доводи по отношение на определения от съда депозит за вещото лице Д. П. по изготвената по искане на жалбоподателя ССчЕ. С оглед изхода на спора съдът при съобразяване разпоредбата на чл. 77 ГПК с протоколно определение от 15.05.2025 г. е определил допълнителен депозит за вещото лице, като е задължил жалбоподателя да довнесе депозит в размер на 3960 лв. Жалбоподателят е предупреден, че при невнасяне на сумата ще бъде издаден изпълнителен лист срещу него по реда на чл. 77 ГПК за събиране на сторените разноски. Указанията на АССГ дадени с цитираното протоколно определение не са изпълнени от жалбоподателя, предвид което правилно с оспореното решение, съдът е осъдил Р. Р. Ц. да заплати определения депозит за вещото лице по сметка на АССГ. Размерът на дължимото възнаграждение е определен правилно след представянето на справка-декларация от вещото лице и при съобразяване със сложността и спецификата на поставените задачи, както и в съответствие с Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. С оглед изложеното и предвид нормата на чл. 176а, ал. 4 АПК (нова ДВ бр. 65/2025 г.) молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение. По разноските пред касационната инстанция: По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски, в които е посочена претендирана сума в размер на 7346,02 лв., изчислено на основание чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай по делото не е изготвен и представен отговор на касационната жалба (депозиран е единствено отговор по молбата с правно основание чл. 176а АПК), а действията на процесуалния представител се изчерпват само в депозирането на списък с разноски за 7346,02 лв. в единственото по делото открито съдебно заседание, както и кратко изявление по новопредставените от касатора доказателства. Действително процесният спор е с висок материален интерес, но не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 евро за касационната инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение