Определение № 726 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6742/2013 г.

С частна жалба от 02.04.2013г. Д. Я., М. Я. и И. Г. са обжалвали постановеното решение на 19.02.2013г. за отказ да се измени решение от 30.05.2012г. по гр.д.№355/2012г. на АС София в частта му за разноските. Обжалвано е и решението от 30.05.2012г. по гр.д.№355/2012г. на АС от Е. П. Д. което е уважен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД от Е. П. Д., по което е образувано гр.д.№6743/2013г. по описа на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С оглед данните по делото Върховният касационен съд намира, че в случая едва след разглеждане на касационната жалба на Е. Д. срещу решението от 30.05.2012г. по гр.д.№355/2012г. на АС ще следва да се произнесе и по жалбата на процесуалния представител на Д. Я., М. Я. и И. Г. срещу решението от 19.02.2013г. за отказ да бъдат изменени присъдените разноски по делото, чийто размер зависи и от изхода по спора. Ето защо настоящия състав счита, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и следва да спре производството по ч.гр.д.№6742/2013г. до разглеждането на гр.д.№6743/2013г. по описа на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът