Определение № 131 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2258/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Подадена е молба вх. № 2465/12.03.2020 г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор С. – прокурор при Върховната касационна прокуратура, с искане да се измени определение № 52 от 24 февруари 2020 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Поддържа се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, поради което се иска същото да бъде намалено до минимума, определен съобразно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В писмено становище насрещната страна И. Н. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. С., излага становище за недопустимост и за неоснователност на искането. С посоченото от молителя определение Върховният касационен съд допълни постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение № 902 от 6 декември 2019 г., с което не допусна касационно обжалване на въззивното решение № 984 от 25 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4708/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. София, в обжалваната му част, като осъди Прокуратурата на Република България да заплати на И. Н. Р. сумата от 2490,00 лева – разноски за касационното производство. Касационният съд приема, че подадената молба е процесуално недопустима по следните съображения: Определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване, е окончателен акт по смисъла чл. 81 ГПК. Когато с такъв акт не са присъдени претендираните съдебни разноски, той може да бъде допълнен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от постановяването му. Процесуалният закон предвижда еднократна възможност за съда да измени постановения от него акт в частта за разноските, като липсва възможност за изменение на постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение (определение № 97 по ч.гр.д. № 1999/2018 г. на ВКС, I г.о.; определение № 41 по ч.гр.д. № 3900/2017 г. на ВКС, III г.о.). Доколкото в производството по чл. 248 ГПК на насрещната страна е дадена възможност да изрази становището си по искането за допълване, което в случая Прокуратурата на Република България не е сторила, то съдържащото се в настоящата молба възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, в какъвто смисъл е и установената практиката на ВКС - определение № 36 по ч.гр.д. № 5936/2014 г. на ВКС, І г.о.; определение № 734 по ч.гр.д. № 5250/2015 г. на ВКС, ІII г.о. Предвид изложеното, с постановяването на определение № 52 от 24 февруари 2020 г. процесуалният ред за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е изчерпан, поради което подадената молба вх. № 2465/12.03.2020 г. се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,