Определение № 4849 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3969/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молби на В. И. К., Е. К. К. и К. В. К. за отмяна на Определение № 3665 от 19.06.2026 г. по гр. д. № 1694/2026 г. на Върховния касационен съд, с което в производство по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3919/20.06.2025 г. по гр. д. № 1499/2024 г. на Софийски градски съд. В молбите, които са с идентично съдържание, като основание за отмяна се сочи чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК, при твърдения, че член на съдебния състав на Върховния касационен съд е взел участие при постановяване на посоченото определение при наличие на основания за самоотвод, а в депозираните уточнения към тях се съдържа и позоваване на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не са били допуснати своевременно поискани доказателства, с което молителите били лишени от защита, както и на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, понеже съдът отказал да приеме и новооткритите писмени доказателства, които били от съществено значение. Насрещната страна В. П. В. чрез пълномощника си адв. С. оспорва молбите за отмяна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка по допустимостта на молбите за отмяна, намери следното: Уреденото в Глава ХХІV, чл.303 и следв. ГПК съдебно производство по отмяна представлява извънреден процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на някое от изброените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания. Както е разяснено в т.3 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, този процесуален ред е допустим само по отношение на определен кръг съдебни актове, а именно – тези, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Определенията, постановени в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК не притежават такава сила. Ето защо, молбите за тяхната отмяна по извънредния способ на чл.303 и следв. ГПК се явяват процесуално недопустими. От друга страна, сочените от молителите причини за отмяна на определението на ВКС не попадат в предметния обхват на нито едно от основанията за отмяна, които са изчерпателно посочени в чл. 303, ал. 1 ГПК. Твърдяната от молителите недопустимост на съдебния акт поради липса на отвод на член от състава на съда по никакъв начин не покриват фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК, който е налице при противоречие между две съдебни решения по две дела, които се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно (в този смисъл т. 5 на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Освен, че липсват твърдения за пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните на две дела, в случая липсва и основание за отвод, тъй като при постановяване на въззивния акт по съществото на спора в състава на въззивния съд не е участвало лице, което да се намира в родство с член от състава на Върховния касационен съд (такова е участвало единствено в производството по чл.248 ГПК и именно поради това отводът е даден само при произнасянето на ВКС по правилността на този последен съдебен акт). Като основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК могат да послужат само онези писмени доказателства, от съществено значение за спора, които не са били включени в доказателствения материал по делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или на проявена небрежност на страната. Настоящият случай не е такъв. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т.5 пр.1 ГПК (последното основание, посочено от молителите), следва страната да е била лишена от участие в производството по делото поради нарушаване на съответните процесуални правила, които това участие обезпечават. Молителите, обаче, са взели активно участие в производството и пред трите съдебни инстанции. Видно от протокола от 21.05.2025 г., в проведеното на посочената дата съдебно заседание пред въззивния съд и тримата молители са се явили лично, а първите двама от тях са били представлявани и от упълномощен от тях процесуален представител - адв. Д.. Горните обстоятелства са достатъчни, за да изключат и това основание за отмяна. В обобщение, липсата на твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т.1, 4 и 5 ГПК или за друго основание по чл. 303, ал.1 ГПК отново налага молбите да бъдат оставени без разглеждане, поради процесуалната недопустимост на исканията за отмяна. При този изход на делото молителите следва да заплатят на ответника по молбите за отмяна направените от него разноски в настоящото производство, до размер на сумата от 750 евро от платеното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, размера на защитавания интерес и обема на извършената адвокатска работа. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,