Определение № 419 от 13.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2550/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. В. Т. чрез неговия пълномощник адв. М. Я., против въззивно решение № 895 от 16.06.2022 г., постановено по в.гр.д. № 744/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е отменено решение № 260908/30.10.2020 г., постановено по гр.д. № 12677/2019 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен като неоснователен предявения по реда на чл.422 от ГПК иск от касатора против Г. Р. Т. за установяване в отношенията между страните, че Т. дължи на основание чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 44 ЗЗД на ищеца сумата от 65 000 лв. въз основа на издадения от наследодателя й Р. В. Т. запис на заповед от 18.01.2011 г., с падеж на плащане – 01.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 22.04.2019 г. по ч.гр.д. № 15493/2019 г. по описа на СРС, 175 състав. Отхвърлен е като неоснователен и предявеният акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Т. да заплати на касатора и сумата от 16 755,56 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 02.09.2016 г. до 18.03.2019 г. С молба вх. № 5798/23.05.2023 г. ответникът по касация Г. Т. уведомява съда, че касаторът И. В. Т. е починал. Представя пет броя съдебни удостоверения в уверение на обстоятелството, че децата, съпругата и родителите на касатора са се отказали от наследството му и тя се явява негов единствен наследник по закон. С оглед на това моли да бъде извършена служебна справка за горните факти и след като същите бъдат констатирани от съда, производството по делото да бъде прекратено. Към молбата е представено заверено копие от препис-извлечение от акт за смърт на И. В. Т., починал на 11.11.2022 г. Страната представя още съдебни удостоверения, от които се установява, че в особената книга на съда под съответните номера са вписани откази от наследството на И. В. Т., подадени от В. И. Т., А. И. Т., В. Т. Х., С. С. Х., и Т. Л. Царибродска – Т.. След извършена служебна проверка в Национална база данни „Население“ настоящият състав констатира, че съпруга на наследотателя И. В. Т., починал на 11.11.2022 г., е Т. Л. Царибродска – Т., негови наследници по закон от първи ред са В. И. Т. и А. И. Т., наследници от втори ред са неговите родители В. Т. Х. и С. С. Х.. Установи се още, че касаторът е имал наследник по закон от трети ред, неговият брат Р. В. Т., който е починал на 26.10.2016 г. и чийто единствен законов наследник съгласно нормата на чл. 10, ал. 2 ЗН е дъщеря му Г. Р. Т.. Следователно, тя е и единствен наследник по закон на касатора. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че поради сливане на качеството на ищец и ответник в лицето на Г. Р. Т. производството по иска за установяване на дължимостта на суми по запис на заповед следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо, а постановените по делото решения на Апелативен съд София и Софийски градски съд следва да бъдат обезсилени. Липсата на насрещна страна е абсолютна процесуална пречка за надлежното развитие на производството по делото и за постановяване на решение по същество на материалноправния спор. Мотивиран от горното съдът