Решение № 14010 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 664/2015 г.

Решение № 14010 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 664/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, против решение № 2504/20.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1035/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 261305290/27.12.2013 г., потвърден с Решение № 240/11.03.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив, при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на Георги Радев Стоев с ЕТ "Ели-Георги Стоев", гр. Хасково, са определени при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК задължения за довнасяне на данък по ЗДДС в размер на 5 639.53 лв. и съответните лихви за забава в размер на 2 238.80 лв. и е установен надвнесен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 237.25 лв. Обжалвано е решението и в частта за присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 1856 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и направените разноски за експертиза в размер на 350 лв. Ответникът по касационната жалба - Георги Радев Стоев с ЕТ "Ели-Георги Стоев", в постъпила молба-становище изготвена от упълномощен адвокат излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира направените разноски за изготвяне на становището. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Решението е необосновано, постановено при липса на мотиви за крайния извод на съда за незаконосъобразност на РА, при противоречие между фактическите констатации, които са пренесени буквално от оспорения акт и крайния извод, обоснован с общи теоретични мотиви с цитирани разпоредби на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, ал. 2 ЗЗД. При извършена ревизия на търговеца, във връзка с извършваната от него дейност - търговия на дребно в магазин за хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, е установено, че за закупени стоки /цигари/ по фактури, издадени от "Деливъри" АД, "Росини" ЕООД и "Владая" ЕООД, същите не са отразени в счетоводните регистри, които за цялата 2009 г. са на стойност 13 664.30 лв. Прието е, че стоките са реализирани на вътрешния пазар и е установен укрит приход - печалба до размера на търговската надценка, което ревизиращите органи са приели за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и основание за установяване на данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което са уведомили лицето по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК. В хода на ревизията, органът по приходите е инициирал осъществяване на насрещни проверки на процесните доставчици, в резултат на които са дадени обяснения от същите за начина на осъществяване на доставките. Видно от последните е констатирано, че от фирмите-доставчици са издавани фактури и фискални бонове, транспортът е осъществяван със собствено МПС на съответния доставчик, респ. за сметка на всеки един от тях, а стоките се разтоварват в обекта на получателя ЕТ "Ели - Георги Стоев". От дадените обяснения на доставчиците се установява, че не са били съставяни съпровождащи стоките транспортни документи - товарителници, приемо-предавателни протоколи, пътни листи и др. Констатирано е от ревизиращия орган, че фактурите са включвани в дневниците за продажби и в справки-декларации /СД/ по ЗДДС за съответните данъчни периоди на доставчиците "Деливъри" АД, "Росини" ЕООД и "Владая" ЕООД. При тези данни е установена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК и са определени задължения за пряк и косвен данък по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗДДС за 2009 г., за период в който е достигнат облагаем оборот и е настъпило задължение за регистрация по ЗДДС. Тези фактически констатации на ревизията са възпроизведени в съдебния акт, и при липса на мотиви, че същите са оборени с надлежни доказателства, в противоречие с така установените факти, съдът е извел крайния извод за незаконосъобразност на РА и го е отменил изцяло. В хода на съдебното производство е назначена основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като съдът в решението си е посочил единствено, че заключенията дават категорично становище само за редовността на воденото счетоводство от "Владая" ЕООД. Останалите установени от експерта факти не са обсъдени от съда. Ангажирана е в хода на производството и съдебно-графологична експертиза, с чието заключение съдът мотивира отменящото РА решение, но същата съдържа констатации единствено досежно положените подписи за получател във фактурите, издадени от "Деливъри-Хасково" АД, но не и за останалите фактури. При това, подписът на получател върху фактурите или липсата на такъв не е решаващ за формиране извод за недействително осъществени доставки. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. Безспорно е установено, че процесните фактури са издадени от посочените в тях доставчици, че са намерили отражение в счетоводството на доставчиците, че ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството въвежда задължително изискване само за подпис на съставителя на фактурата. От друга страна, протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи, поради което административният съд е следвало да зачете доказателствената им сила във връзка с констатациите в тях. Приетите експертизи не са обсъдени наред с останалите доказателства по делото. Изцяло е възприето от съда възражението на оспорващия, че процесните фактури не отразяват реално осъществени доставки, без обосновка за оборване фактическите констатации на ревизията. Съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и е счел, че родово определени вещи се прехвърлят едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена като е игнорирал, както фактурите, така останалите доказателства от проверки при доставчиците съдържащи данни за отразяване на фактурите в СД и ДП на доставчиците, съответно задължаване с ДДС, както и дадените писмени обяснения на управителите на дружествата доставчици съдържащи данни, че транспортът е осигуряван от тях и че липсват други съпътстващи документи, като приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни листи. Съдът не е отчел спецификата на доставката, съобразно стоката - цигари и обектът, в който е осъществявана търговията. Фактът, че част от фактурите не са подписани от лицето Георги Радев Стоев, неговата съпруга или лице, което осъществява търговската дейност, не е решаващ, при наличие на други доказателства, установяващи както доставката, така и плащане на сумите по фактурите. Съдът не е обсъдил съдържащите се в преписката констатации при насрещни проверки на доставчиците, установяващи механизма на доставки, които са в обектите на ЕТ, където търговията е осъществявана. Съдът е приел, че всички фактури не отразяват реални стопански операции, при липса на обосновани мотиви и в противоречие с данните по делото. Съдът е приел, че подлежат на фактуриране по ЗДДС само реално извършените доставки по смисъла на чл. 6 от същия закон и доколкото реалността на фактурираните доставки не е доказана, е счел, че констатациите на органите по приходите са необосновани, съответно - не се ползват с презумптивна доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички основания на органите по приходите за преминаване към посочения специален процесуален ред на извършване на ревизията. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им, с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Липсата на относими към спора мотиви е пречка за осъществяване ефективен касационен контрол на първоинстанционното решение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи самостоятелни фактически изводи, като извърши анализ на всички относими към спорния предмет обстоятелства и доказателства. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,