Решение № 1831 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Решение № 10752 от 27.03.2025г. на АССГ по адм. дело № 7735/ 2024 г., с което е било отменено Решение № Ц-16 от 30.06.2024г. на КЕВР, в частта по т.1, с която по отношение на „Топлофикация – София" ЕАД се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2024 г. Със същото решение съдебният състав е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и КЕВР е осъдена да заплати на дружеството разноски в първоинстанционното производство. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за отмяна на оспореното Решение, представляващи основание по чл.146, т.т. 2. 3 и 4 АПК. В тази връзка на първо място се излагат доводи за противоречие на направените от страна на съдебния състав изводи за липса на фактическа и правна обосновка в Решението на КЕВР, които да са базирани на конкретика, касаеща характеристиките и параметрите на конкретното топлофикационно дружество. Счита се, че преписката е запълнена с таблици по одобрени от КЕВР образци за анализи за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ). В тази връзка се позовава на изготвените по преписката справки, които формират ценовия изчислителен модел. Наред с това касаторът се позовава на Доклада на формираната работна група, с вх. № Е-ДК-696 от 30.05.2024г., в който подробно е изложена методиката на изчисление на конкретните данни, заявени от дружеството и тези от международната практика, които са взети предвид при формиране на правните изводи на органа. На тази база се оспорва заключението на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК при постановяване на оспореното Решение. В тази връзка се счита, че актът е издаден след надлежноустановяване на релевантните факти и обстоятелства, поради което е мотивиран. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че възприетата от негова страна липса на конкретика в анализа на регулатора представлява нарушение на материалния закон, доколкото се сочи, че съдебният състав дори не е конкретизирал материалната норма, която е счел за нарушена. Касае се за изводите на първоинстанционния съд в частта относно определяне на допустим размер на технологични разходи по преноса на топлинна енергия и на количества топлинна енергия за целите на ценообразуването, които изводи са преценени да не се подкрепят от доказателствения материал по преписката. Обосновава се извод за неправилност и необоснованост на изводите на съда касаещи спорното решение в обжалваната му част, тъй като заявените от страна на топлофикационното дружество прогнозни технологични разходи били преценявани безкритично и без да e било взето предвид обстоятелството, че липсва обосновка от страна на заявителя, като според касатора данните предложени от него следвало да се подложат на съмнение, тъй като не съответствали на техническите параметри и логика. Позовава се на обстоятелството, че загубите в значителната си част се реализират преди промяна границата на собственост, поради което не било справедливо да се поемат единствено от крайните потребители, като се позовава на чл.23, т.4 ЗЕ, който му вменява задължение да осигурява баланс между енергийните предприятия и клиентите. Оспорва извода на съда, че едновременно с намаляване на технологичните разходи по преноса, КЕВР необосновано е завишила топлинната енергия за разпределение към клиентите. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че възраженията на дружеството били отхвърлени необосновано, без да са изложени съображения по същество. Обръща внимание, че заявените от страна на последното данни са били необосновани и в тази връзка органът не е бил в състояние да извърши проверка на верността им, поради което счита, че съдебният състав необосновано е прехвърлил тежестта за правна мотивация единствено на органа, толерирайки противоправното поведение на заявителя. Касаторът обосновава различния подход към дружеството, спрямо останалите производители в страната с различните данни, заявени от самото дружество, които обосновавали разлика в крайните резултати, но при прилагане на еднакъв подход за всички, а именно количествата топлинна енергия за технологични разходи по преноса да са на база отчетен период, коригирани съобразно производствената, ремонтна и инвестиционна програма, ведно с развитието на топлопреносните мрежи и реалните стойности на загубите в съответствие с директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и присъединяване на нови потребители на топлинна енергия. На следващо място касаторът е изразил недоволство от неправилното приложение както от страна на жалбоподателя, така и на самия първоинстанционен съдебен състав при определяне разхода на топлинна енергия, като счита, че неправилно същите субекти се позовават на чл. чл.8, ал.4 НАРЕДБА № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия вместо на разпоредбата на чл.11, която касае този предмет. Припомня се, че технологичните загуби по преноса не са ценообразуващ елемент, поради което липсва нормативноустановено задължение за включването на целият им размер при определяне стойността на енергията. Разликата в подхода към ответника в касационното производство е обяснена, с обстоятелството, че самото дружество е с най-добри показатели на топлозагуби в страната и затова било съизмервано с най-добрите познати европейски практики. Позовава се на предходни свои актове с утвърдени технологични разходи под оспореното в настоящия административен акт ниво. Мотивира се и с размера на ежегодно залаганите от дружеството огромни суми за ремонт и поддръжка, които би следвало според касатора да са довели до ограничаване на технологичните загуби, което се сочи да представлява и задължение на предприятието на осн. чл.9, ал.1, т.8 Наредба № Е-РД – 04 – 1 от 12 Март 2020г. за топлоснабдяването. На последно място касаторът оспорва като неправилни изводите на съдебния състав за незаконосъобразно извършена корекция на надвзет приход по реда на чл.24а от НРЦЕЕ и чл.8 и чл.10 НРЦТЕ. В тази връзка е уточнил, че отчетните данни за периода от 01.03.2024г. до 30.06.2024г. следва да бъдат съобразени при корекцията за предходен ценови период чрез показателя Pt-1 (от Формулата) в следващия ценови период, съгласно разпоредбата на чл.24а, НРЦЕЕ. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Представя и писмени бележки в подкрепа на касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касация. Ответникът – „Топлофикация - София" ЕАД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен договор за правна защита и съдействие пред ВАС. Ответникът – Фонд „Сигурност на електроенергийната система" не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалвания съдебен акт е отменено по жалба на "Топлофикация София" ЕАД Решение № Ц-16/ 30.06.2024 г., в частта по т.1, с която, считано от 01.07.2024 г. е утвърдена преференциална цена на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и/или на топлинна енергия по т.1 за „Топлофикация София“ ЕАД, както следва: 1.Преференциална цена на електрическа енергия – 278,69 лв./MWh; 2.Премия по чл. 33а от ЗЕ – 100,99 лв./MWh; 3.Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода – 128,25 лв./MWh; 4.Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода за доставчици по чл. 149а от ЗЕ и за асоциации чл. 151, ал. 2 от ЗЕ – 124,40 лв./ MWh; 5.Ценообразуващи елементи на цените по т. 1, т. 3 и т. 4; 6.Необходими годишни приходи – 915 418 хил. лв., в т. ч.; ◦ разходи – 889 066 хил. лв., от които условно – постоянни – 207 256 хил. лв. и променливи – 681 810 хил.лв.; ◦ регулаторна база на активите – 429 721 хил.лв.; Количество електрическа енергия – 774 247 MWh, в т.ч.: ◦ количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство – 738 247 МWh; ◦ комбинирана електрическа енергия – 36 000 MWh; Количество топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 3 853 214 MWh. Със същото решение в оспорената му част за „Топлофикация София“ ЕАД в справка № 5 „Технико-икономически показатели в преноса“ технологичните разходи по преноса на топлинна енергия са били коригирани, като е било намалено количеството топлинна енергия за технологични разходи (загуби по мрежата) с топлоносител гореща вода с 194 417 MWh – от 901 220 MWh (19,76%) на 706 803 MWh(15,5 %) или със 194 417 MWh ( в % корекцията е 4,26), съобразно възприетия „общ подход“ от решението. Със същото количество (194 417 MWh) е увеличено количеството топлинна енергия с топлоносител гореща вода за продажба на клиенти от 3 658 797 МВтч на 3 853 214 МВтч. Първоинстанционният съд е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ и при спазване на изискването за форма съгласно чл. 59 от АПК и на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон. За да извърши преценка по съществото на материалния спор Съдът е извършил преглед на проведената административна процедура. В хода на съдебното производство е назначил съдебно-икономическа експертиза за проверка съответствието на извършените от КЕВР корекции по заявлението на дружеството с нормативноустановените елементи и техните абсолютни стойности. За да обоснове изводите си, съдът е счел, че по отношение технологичните разходи на топлинна енергия при преноса възраженията на ответника в настоящото производство не са били възприети предвид, но отказът да се възприемат останал необоснован според съдържанието на решението, тъй като от страна на органа били изложени само общи и принципни доводи, че в признатите от Комисията технологични разходи по преноса могат да се включат показатели на разхода, гранични стойности на разхода, както и използването на експертна оценка за неговото изменение през новия ценови период, като в резултат от извършените и предстоящите за извършване инвестиции в топлопреносната мрежа намалението на количеството топлинна енергия за топлинни разходи следва да е за сметка на енергийното дружество, тъй като извод в обратна посока нарушава баланса между интересите на заявителя и на крайните потребители и не създава стимули за ефективна дейност на топлопреносното предприятие. Съдът е преценил за необосновано и позоваването на резултатите на топлофикационните системи в Европа, комбинирани с указания за необходимостта от предприемане на драстични мерки по обследване на причините за повишаването на процента топлинни загуби спрямо предишни години и предприемане на мерки по коригирането му. За правнонеобоснована е била преценена и отметката на органа за необходимостта от запазване на клиентите на топлинна енергия, присъединени към топлофикационните мрежи, както и изводът на органа, че е неприемливо високите технологични разходи по преноса на дружествата да се отразявали директно в цените на крайния клиент на топлинна енергия, тъй като се нарушавало изискването на чл. 23, т. 4 от ЗЕ, регламентиращ правомощието на Комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. За да отмени оспореното решение на база горните констатации съдебният състав е заключил, че в оспореното Решение не се съдържали конкретни мотиви за извършените корекции, тъй като изложените доводи били принципни, а не прякоотносими към дейността на дружеството. В тях липсвал сравнителен анализ, който с конкретни цифри и съпоставки на отделните елементи, между отделните дружества да обоснове корекциите на процесното дружество. В решението според АССГ се съдържали не конкретни, а принципни аргументи за цени, без да са обусловени от относимите към дружеството факти и обстоятелства. На база приетото по делото заключение, Съдът е преценил, че в решението на КЕВР липсват данни за извършен сравнителен анализ с технологични разходи в мрежи с подобни характеристики и режим на работа, а сравнението с топлофикационните системи в „Европа“, без да е посочен източникът на тази информация, не можел да замести липсата на сравнителни анализи, както с посочените, така и с останалите топлофикационни дружества на българския пазар. Позовал се е на предходно Решение № 8340/ 04.07.2024 г по дело № 1358/2024 г. на ВАС- Трето отделение, според което „..Сравнението с топлофикационните системи в Европа, които работят в условията на либерализиран пазар, където дружествата са търгувани на борсата и т.н., не може да замести липсата на сравнителни анализи с другите топлофикационни дружества на българския пазар, на който оперира“ българското топлофикационно дружество; че - в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво и КЕВР следва да прилага към всички дружества, адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но „съобразно специфичните особености на дружеството“. Като контрапункт на установеното в съдържанието на оспореното Решение съдът е възприел становището на експерта от назначената СТЕ, че технологичните разходи зависят от много параметри, които са конкретни за всяка топлофикационна система и не може да съществува унифицирана стойност за тях, като е приел, че КЕВР не е отчела тези специфични особености на топлофикационната мрежа на „Топлофикация – София“ ЕАД, а препоръките за значително намаляване на технологичните загуби не били съобразени с необходимостта от сериозни инвестиции и множество административно-технически препятствия. Счел е, че приложения подход противоречи пряко на т.2 от Раздел II „Технико-икономически показатели в преноса” на Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „Норма на възвръщаемост на капитала“, тъй като според същите указания в признатите от комисията технологични разходи по преноса наред с показателите на разхода, определени от Комисията на база на сравнителни анализи за нивото му, може да се включи и експертна оценка за неговото изменение през новия ценови период, но на база извършените и предстоящи да бъдат извършени инвестиции в топлопреносната мрежа. Вместо този параметър, според съдебния състав изменението е извършено бек конкретен анализ и на база на общи твърдения за топлинните загуби на топлопреносните предприятия в други страни членки на ЕС. Съдът е изразил несъгласие и с автоматичното увеличаване на енергията за продажба с цялото количество, с което са били намалени технологичните разходи по преноса. Възприел е тезата на експерта, че по този начин дружеството губело част от утвърдената му възвръщаемост, защото не можело да се реализира приход от продажбата на тези непризнати технологични разходи. Според съдебния състав, за да бъдели обосновани извършените с административния акт корекции, КЕВР следвало да извърши анализ по всеки конкретен ценови елемент, като изложи ясни мотиви и съображения, въз основа на конкретни и съпоставими показатели, съответни за отрасъла или съпоставими по отношение на конкретния жалбоподател въз основа на конкретни данни, които по своя характер следва да са недискриминационни, като се извършва преценка, както по отношение на данните от предходния период, така и по отношение на прогнозните данни, за съответния регулаторен период, което в случая не е сторено. Липсата на конкретни мотиви е счетено за препятствие върху контрола за законосъобразността на акта, осъществяван от съда, а липсата на фактически установявания е посочено в оспореното решение като нарушение на изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. На следващо място, като извършено в нарушение на материалния закон е преценено и несъобразяването от страна на органа с възраженията на централата относно изчисления размер на надвзет приход от природен газ, която материя бива уредена в разпоредбите на чл. 24а, ал.1 от НРЦЕЕ, чл.8 ал.10 от НРЦТЕ. За незаконосъобразно е възприето обстоятелството, че Комисията е ползвала прогнозни данни за спорните месеци март 2024, април 2024 г. и май 2024 г. и не ги е коригирало с представени от дружеството данни за реално консумираното количество природен газ за същите месеци, които са били по-благоприятни за дружеството, в нарушение на чл.24а НРЦЕЕ, според която „отчетните данни за периода от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г., следва бъдат съобразени при корекцията за предходен ценови период чрез показателя Pt-1 в следващия ценови период, съгласно чл. 24а от НРЦЕЕ“. Съдът е приел за нарушение на процесуалните норми това, че от страна на КЕВР не са били изложени съображения защо са ползвани прогнозни данни за месеците март 2024, април 2024 г. и май 2024 г, и не са ползвани предоставените от "Топлофикация - София" ЕАД отчетни данни за същото тримесечие, вместо да следва да бъдат съобразени при следващ регулаторен преглед. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, макар част от съображенията изложени в него да не се възприемат от настоящия съдебен състав. При провеждане на производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е кредитирал събраните доказателства, представени в административното производство и комплексно ги е ценил с експертното заключение, прието по делото. На първо място следва да бъде отбелязано, че регулирането на цените на топлинната и електрическа енергия представлява метод, субсидиарен спрямо този на пазарните стойности, който бива прилаган в хипотези на отклонение на търговията и производството на специфичен вид стока, дължащо се на нейните характеристики и/или на тези на нейния производител, респ. доставчик. Тази дейност почива на нормативноустановени принципи, които представляват база за определяне на цените на съответния продукт. В тази връзка дейността на КЕВР по ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката е основана на принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. Сред тях основен такъв се явява принципът на осигуряване на баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Правомощията на КЕВР предполагат анализ и оценка на добросъвестно предоставената от енергийните дружества информация, чийто вид и съдържание е надлежно регламентирана от самата Комисия в приетите от нея Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала”. Доколкото надлежното изброяване на релевантната за процеса на регулация информация не гарантира нейната точност и икономическа обоснованост, КЕВР не е задължена да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. В тази връзка, действително следва да се отчита обстоятелството, че самите предложения не представляват доказателствени средства, поради което всяко релевантно за регулираната стойност твърдение, изходящо от коя да е от двете страни в това производство следва да представи такива в подкрепа на заявената позиция, които Комисията следва да вземе предвид при обсъждане предмета на разглеждане по съответното заявление. В конкретния случай, при изследване на конкретните данни, определящи актуализацията на цената КЕВР е изложила общи съображения по отношение адресатите на административния акт, които същата практически заявява, че следва в работата си като принципи, които гарантират еднаквото и безпристрастно отнасяне към всеки от участниците на регулирания пазар. Този подход настоящата съдебна инстанция намира за допустим и приложим предвид липсата на пазарни механизми в съответната сфера, които да гарантират това и е в изпълнение на изискваните от страна на самия закон гаранции за баланс и равнопоставеност между крайните клиенти и техните доставчици. Доколкото обаче всеки кандидат се отличава от останалите със свои специфики, свързани с неговото местонахождение, икономическото му състояние, потребителската му маса и неговата инфраструктура, отклонението на регулатора от тези общи принципи е допустимо, но следва да бъде надлежно обосновано. Т.е. регулаторът е длъжен да излага конкретните си съображения по отношение на всеки доставчик във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата. Особено необходимо е това по отношение на топлофикационното дружество-жалбоподател, чиито релевантни за утвърждаване на пределните цени на топлинната енергия и за определянето на преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена от високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия са по-специфични и отличаващи се от тези на останалите учстници на този сегмент от пазара. В случая такива отделни съображения, обективно базирани на специфичните показатели на конкретното дружество в спорната материя по занижаване процента на технологичните разходи на топлинна енергия при преноса и отграничаващи характеристиките му от тези на останалите топлофикации в страната липсват или по-точно не са надлежно обосновани. От една страна КЕВР сам е създал формата, на заявяване на релевантните параметри за определяне прогнозната цена на самите дружества, а от друга се е усъмнил в достоверността и обосноваността на събраната информация. При подобен тип възприятие от страна на регулатора същият е могъл или да обори данните с предвидената в т.2 от Раздел II „Технико-икономически показатели в преноса” на Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „Норма на възвръщаемост на капитала“, експертна оценка. Вместо това, Комисията е предпочела да обоснове несъгласието си с представената писмена обосновка, позовавайки се на европейска ститистика и практики. Съгласно чл. 8, ал. 4 и ал. 9 от Наредба № 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/ и чл. 11, ал. 4 от Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, Комисията утвърждава прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства. В тази връзка, комисията е могла да изиска и допълнителни или специфични за производителя доказателства, за да провери достоверността и обосноваността на данните в писмената обосновка на Топлофикация - София ЕАД, но не гое сторила. Няма спор между страните, че се касае за прогнозен размер на разходите, но същият следва да бъде реалистичен и обоснован по начин максимално да се доближава действителния, тъй като само когато този прогнозен размер на разходите е достатъчно точен и обоснован, той може да изпълни функциите си на параметър, когато се включва във формулите, по които се утвърждават необходимите годишни приходи за съответната дейност по лицензията, както е предвидено съответно в чл. 7 НРЦТЕ. Обосновани в тази връзка са изводите на съда по отношение на извършената от КЕВР корекция на заявените разходи, че Комисията е одобрила за различните дружества различен процент на намаление на процента преносни загуби. Видно е от самото решение на КЕВР, че по отношение на разглежданите разходи са допускани абсолютни и процентни стойности значително по-високи в сравнение с тези на жалбоподателя по първоинстанционното дело. При това положение определянето на най-нисък процент на технологичните загуби за пренос, е необосновано и дискриминационно, в противоречие с чл. 31, т.1 ЗЕ, тъй като при липсата на конкретен сравнителен анализ на показателите на същото дружество с тези на останалите топлофикации в страната, изглежда дискриминационно, неосновано на обективни критерии и определено по непрозрачен начин. Цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания, и в съответствие и с чл. 24 от Наредба № 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл. 3 от Наредба № 5, при осъществяване на правомощията си по ценовото регулиране КЕВР може да прилага различни методи за регулиране, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии. Разпоредбата на алинея две предвижда основните методи на ценово регулиране: 1. "норма на възвръщаемост на капитала", при който комисията след проведен регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година; следващ регулаторен преглед се извършва по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи; 2. "горна граница на цени" и "горна граница на приходи", при които регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години; след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с глава трета от Наредбата. В съответствие с чл. 8, ал. 1 от НРЦТЕ видовете разходи, пряко свързани със съответната лицензионна дейност, които се включват при образуването на цените, се разделят в две основни групи: условно-постоянни разходи и променливи разходи, според връзката им с количеството топлинна енергия. Във всяка от групите разходите се посочват и по икономически елементи. Съгласно чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени. Оценката за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извършва въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международната практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираните енергийни предприятия при отчитане принципите на регулирането по Закона за енергетиката. По конкретните спорни въпроси, правилен е изводът на съда за неправилност на решението на КЕВР в частта за непризнатите в пълен размер разходи по преноса на топлинна енергия. Комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия следва да се ръководи от принципа за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти, изведен от разпоредбата на чл. 23, т. 5 ЗЕ. Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, че в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво, КЕВР следва да прилага към всички дружества, адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на дружеството. В самите Указания е разписано, че технологични разходи по преноса се получават като разлика между отпуснатата топлинна енергия към преноса и топлинната енергия за разпределение (продажба), а прогнозните - на база отчетен период, съобразени с производствената и инвестиционна програми, както и развитието на мрежите, като за целите на ценовото регулиране, в признатите от комисията технологични разходи по преноса могат да се включат показатели на разхода (MWh и %), в резултат на сравнителни анализи за нивото му, както и използването на експертна оценка за неговото изменение през новия ценови период, в резултат от извършените и предстоящите за извършване инвестиции в топлопреносната мрежа, т. е. при конкретен и задълбочен анализ на участващите в определянето на процента на технологичните разходи елементи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че такъв индивидуален анализ не е извършен от Комисията, въпреки възраженията на КЕВР в обратна насока. Разбира се КЕВР не е нарушила закона, като първоначално е изложила общи съображения по отношение адресатите на административния акт в самия него, но в същото време е била длъжна да изложи и съображения, във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата, както и ясни мотиви по представените възражения, което не е сторила. Така например жалбоподателят е заявил съгласие и е изложил становище, че в съответствие с инвестиционната му програма не възразява процентът на загубите да бъде намаляван с 1% на година, до достигане на посочените от страна КЕВР европейски стандарти, като страната е обосновала това сое искане именно с инвестиционната си програма. Комисията обаче не е изложила съображенията защо подобен подход не бива приет, след като самото топлофикационно дружество е обосновало бавния темп на инвестиционната си програма със сложните решения, които следва да се вземат в столичната градска среда. Във връзка с изложеното се явява правилен извода на първоинстанционния съд, че липсва преценка от страна на Комисията на тази инвестиционна програма на Топлофикация – София ЕАД защото както бе отбелязано не е отчетен процента на намаляване на коментираните загуби предвиден при изпълнение на съответната програма, нито сроковете за реализиране на всеки етап от същата. Този подход на органа се явява в нарушение на собствените му Указания, според които технологичните разходи се определят на база производствената и инвестиционната програма и развитието на мрежите. Намекът от страна на регулатора за недостатъчни инвестиции, без експертен анализ на финансовите и технически причини за това не може да бъде основание за приложеното сериозно понижаване на прогнозните технологични разходи, което ги трансформира в непостижими. Такъв подход на драстично намаляване на този вид разходи се различава необосновано от приложения спрямо други от доставчиците без в решението да се обяснява конкретна технически обоснована причина за това. В тази връзка по отношение на дружеството в решението се излагат аргументи да са приложени международни практики, според които количеството на загубите при преноса на топлинна енергия варира между 10 и 15 процента но не е мотивирано и съответно надлежно обосновано приложението на този стандарт единствено по отношение на оспорващото дружество, нито приложението на тази практика е обвързано с текущото състояние на разходите по преноса и с плануваните от дружеството ремонтни дейности по видове, срокове и с характеристики. Тези пропуски действително правят оспореното решение в разглежданата му част необосновано. Наред с това предвидените в разпоредбата на чл.8, ал.4 като приложими международни практики не са с приоритет пред националните, които също е предвидено да бъдат отчетени при утвърждаване прогнозния размер на разходите, свързани с лицензионната дейност. Във връзка с посоченото, първоинстанционният съд правилно е отчел, че извършен сравнителен анализ с технологични разходи в мрежи с подобни характеристики и режим на работа съобразно Методиката не е налице. При тези констатации обоснован се явява и изводът, че изискуемият съгласно Указанията конкретен и задълбочен анализ на участващите в определянето на процента на технологичните разходи елементи не е осъществен. Едновременно с намаляване на технологичните разходи по преноса, КЕВР без аргументи е завишила количеството топлинна енергия за разпределение към клиентите, което е довело до намаляване на цената й, респективно до загуби за дружеството. Липсва основание за подобен автоматичен трансфер на количества от „загуба“ в „доставена“ такава, тъй като той не е финансово обоснован с предвидено нарастване броя на абонатите или на количеството консумирана електроенергия. Този подход на първо място е в нарушение на разпоредбата на чл.11 НРЦТЕ, с поред който Комисията утвърждава прогнозните количества за целите на ценообразуването, включително отпуснатата към преноса топлинна енергия, и за продажба въз основа на оценка на отчетените и прогнозните количества, представени от енергийните предприятия в съответствие с Указанията. Същите от своя страна в т.1 от Раздел II изискват по отношение на горещата вода прогнозните количества да се определят съобразно маркетингови проучвания за необходимостта от топлинна енергия с гореща вода, а по отношение на водната пара прогнозните количества да бъдат определяни съобразно със сключените договори и спецификации към тях. Определените по този начин показатели съдействат за установяване на прогнозни цени в нарушение на чл.31 ЗЕ, тъй като те не се явяват нито основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, нито могат да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на предприятието. За пълнота на изложението следва да бъдат обсъдени и оспорените от страна на КЕВР изводи на първоинстанционния съд, че актът на КЕВР в оспорената част страда и от друг порок, а именно незаконосъобразно извършена корекция на надвзет приход по реда на чл.24а от НРЦЕЕ, обоснован с обстоятелството, че Комисията незаконосъобразно е ползвала прогнозни данни за спорните месеци март 2024, април 2024 г. и май 2024 г. (част от предходния период) и не ги е коригирала с представените от дружеството данни за реално консумираното количество природен газ за същите месеци, в нарушение на чл.24а НРЦЕЕ. Този извод на АССГ е действително неправилен. Според същата разпоредба „отчетните данни за периода от 01.03.2024 г. до 30.05.2024 г., следва бъдат съобразени при корекцията за предходен ценови период чрез показателя Pt-1 в следващия ценови период, съгласно чл. 24а от НРЦЕЕ“. В тази връзка КЕВР правилно е приел, че макар да са налични по представена справка от страна на Топлофикация –София ЕАД отчетни данни за данни за действителните количества природен газ, консумирани от него през месеците март, април и май през 2024г. не е нормативнообосновано заместването на прогнозните данни с отчетни такива. Видно от утвърдената в чл.24а НРЦЕЕ формула, факторът „Р“ е разликата между прогнозните и отчетeните разходи, формиращи разходите за основно гориво – природен газ, и разходите за квоти за въглеродни емисии, в резултат на прогнозни количества и разходи, използвани за определяне на Ht-1, лв., а факторът „t“ е ценовият период. В този случай, след като е нормативно установен способът за корекция, същият не може да бъде корегиран съобразно налични отчетни данни извън предвидения ред за корекцията им в следващия ценови период. Възприемане на Обратното становище би означавало, че за всяко топлофикационно дружество размерът на разликата би могъл да се определя по различен начин, според обстоятелството налични ли са отчетните му данни за съответния период или не. В крайна сметка това обстоятелство за всички топлофикации, произвеждащи електрическа енергия е предвидено да бъде отчетено при определянето на преференциалната цена за следващия ценови период при спазване на критериите и принципите, заложени в чл. 23, т.5, чл. 24, т.1 и чл. 31, т.1 от Закона за енергетиката, в който случай разликата между прогнозните и отчетните количества газ ще бъде отчетена при определяне на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за следващия регулаторен/ценови период. Комисията не разполага с оперативна самостоятелност относно показателите, които следва да има предвид при ценовото регулиране, тъй като те, както и формулата, в която влизат тези показатели, са точно зададени в нормативната уредба. В крайна сметка, неправилните в тази част правни изводи на първоинстанционния съд не променят крайния изход на спора и извода на АССГ за неправилност на решението на КЕВР в оспорената в това производство част. В този случай правилно първоинстанционният съд след отмяната на Решението на Комисията в същата част е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, при съобразяване дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход от спора на ответника се дължат разноски. Основателно е възражението на КЕВР за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар в размер на над 200 000 лв. Вярно е, че спорът е с висока фактическа и правна сложност, но той е неоценяем по смисъла на чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че е допустимо да определи в конкретния случай размер на разноските до три пъти над минималния размер, т.е. 3000 лв с ДДС за текущата инстанция. За разликата над този размер искането за разноски не е съобразено нито с нормативната уредба, нито с конкретния обем извършена работа по делото,. Същата сума в съответствие с разпоредбата на чл.12 от Закона за Въвеждане на еврото в Република България, следва да бъде превалутирана, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а закръгляването се извърши по реда на чл.13 от същия нормативен акт. В този случай равностойността на 3000,00 лева в евро възлиза на 1534,29 (хиляда петстотин тридесет и четири евро) и 29 е.ц. На касатора, предвид изхода от спора, не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение