Определение № 375 от 10.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 343/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. инж-Д. Д П. против определение № 17/15.02.2010 г. по т.д. № 58/2010 г. на ІІ т.о., с което се оставя без разглеждане молбата му по чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 17.01.2006 г. по т.д. № 460/2002 г. на Пловдивски ОС, като просрочена. От ответниците по частната жалба само Б. АД- П. е подало възражение, че молбата за отмяна правилно е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е неоснователна. Представените писмени доказателства-протоколи обр.19 от 1997 г. са съществували преди влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, и дори посочените документи са били подписани от самия молител. Затова, приложимият в случая тримесечен срок за подаване на молбата по чл.231,ал.1,б.”а” ГПК-отм. започва да тече от 4.12.2006 г., когато е постановено решение № 992 по т.д. № 565/2006 г. на ВКС-ІІ т..о., с което е констатирана необжалваемост-чл.218а,ал.1,б.”б” ГПК-отм., на въззивното решение по гр.д. 350/2005 г. на Пловдивски АС по отношение на главния иск по чл.266,ал.1 ЗЗД. Молбата за отмяна е подадена на 3.02.2009 г., когато вече са били изтекли, както тримесечния, така и пределния едногодишен срок по чл.232,ал.1 ГПК-отм. Въпреки, че молбата за отмяна е подадена на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК, по отношение началото на тримесечния срок, както по чл.305,т.1 ГПК, така и по чл.232,ал.1 ГПК-отм., няма разлика в законовата уредба, която е идентична, и затова след като срокът е изтекъл по отменения ГПК, не може да започне да тече нов срок по новия ГПК. Отмяната не е средство, с което страната може да поправи собствените си грешки, при попълване на делото с факти и доказателства, в резултат на неположени грижи за набавяне на необходимите доказтелства. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.