Определение № 12670 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2024 г.

Производството е по реда на чл. 254 във връзка с чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Зелен Младост“ /наричано по-долу СНЦ „Зелен Младост“/ и по втора частна жалба на Е. Е. Г., Н. А. Р., Д. Л. К. и В. П. С., всички от град София срещу разпореждане № 17135/17.9.2024г., постановено по адм. дело № 8311/2024г. по описа на Административен съд София град. В частната жалба на сдружението се развиват доводи, че съдът от първа инстанция нее е направил разлика между временна и постоянна организация на движението и всъщност се оспорвала постоянната такава. Физическите лица частни жалбоподатели навеждат доводи, че дължимата от тях държавна такса била внесена и че за същите бил налице правен интерес да искат спиране на действията на Столична община. Всички частни жалбоподатели молят за отмяна на посоченото разпореждане, както и да бъде постановено спиране на незаконосъобразните действия на Столична община, подробно описани в първоначалните им искания. Ответникът – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва частните жалби в писмени отговори по всяка от двете жалби. Развива подробни съображения в подкрепа на оспореното разпореждане. Твърди че действията, чието спиране се иска, са предприети въз основа на влезли в сила административни актове. Иска разпореждането да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски в полза на Столична община. Върховният административен съд, второ отделение, намира частните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 254, ал. 1 АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни, като съображенията за това са следните: Административен съд София град е бил сезиран с искания на общо десет физически лица и на СНЦ „Зелен Младост“, основани на чл. 250, ал.1 АПК, за незабавно преустановяване на действията по осъществяване на ремонта на ул. Опълченска, изразяващи се в разширяване на пътното платно, извършвани от Столична община. В исканията се съдържа твърдение че фактическите действия не се основават на законова норма или на административен акт. С оспореното разпореждане Административен съд София град е оставил без разглеждане искането на Е. Е. Г., Т. Г. П., М. Г. Н., Д. П. П., З. Л. Г., София К. А., В. П. С., Д. Л. К., Н. А. Р. и Е. Л. М., всички от гр.София за незабавно прекратяване на незаконосъобразните действия, извършвани от Столична община представляващи извършване на строително-монтажни работи чрез започване на реконструкцията на [улица], в отсечката от [улица]до [улица], изразяващи се в разширяване на пътното платно в нарушение на действащ ПУП, оформяне на BUS ленти без транспортен план, оформяне на по-тесни от законоустановените тротоари, оформяне на разделителна ивица с ширина 1,00 м между двете платна на улицата, въвеждане на нова организация със светофар, начертаване на нова пътна маркировка, поставяне на нови пътни знаци, елементи и премахване на висока дървесна растителност и на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Зелен Младост“, гр.София за незабавно прекратяване на незаконосъобразните действия, извършвани от Столична община в частта относно въведената нова организация на движението във връзка с извършваните СМР и е прекратил производството по делото в тази му част Освен това е отхвърлил е искането на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Зелен Младост“, гр.София за незабавно прекратяване на неоснователни действия, извършвани от името на Столична община, представляващи извършване на строително-монтажни работи чрез започване на реконструкцията на [улица], в отсечката от [улица]до [улица]. Жалбоподателите Т. Г. П., М. Г. Н., Д. П. П., З. Л. Г., София К. А. и Е. Л. М. не са оспорили с частна жалба посоченото разпореждане и по отношение на тях същото е влязло в сила. Вярно е твърдението в частната жалба на Е. Е. Г., Н. А. Р., Д. Л. К. и В. П. С., че същите са внесли дължимата държавна такса и че платежния документ е приложен към искането с вх. № 25286/23.8.2024г., по което е образувано адм. д. № 8428/2024 г. по описа на АССГ, което дело е присъединено към адм. дело № 8311/2024 г., поради което не е необходимо повторно плащане на таксата. Върховната инстанция обаче, изцяло споделя доводите на административния съд довели до оставяне на искането на частните жалбоподателки без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, което е достатъчно основание за оставяне в сила на оспореното пред Върховния административен съд разпореждане. Обосновани са изводите на съда от първа инстанция, разпоредбата на чл. 250, ал.1 АПК дава право само на лицата, които имат правен интерес, да искат прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице. Правният интерес не е имагинерно понятие той трябва да е пряк и непосредствен. Нито една от частните жалбоподателки не е обосновала правния си интерес. Притежанието на жилище в близост до обекта, само по себе си не сочи пряко и непосредствено засегнати права на собствениците му. Правилно не е възприет и доводът, че правен интерес е налице за всички граждани на София. Поради което правилно искането на Е. Е. Г., Н. А. Р., Д. Л. К. и В. П. С. е оставено без разглеждане на основание чл.159, т.4 АПК. Относно оставеното без разглеждане искане на СНЦ „Зелен младост“ за незабавно прекратяване на незаконосъобразните действия, извършвани от Столична община в частта относно въведената нова /а не временна/ организация на движението във връзка с извършваните СМР, настоящата инстанция намира да изложи и следното. Допустимо е искане за спиране на действия, ако те за незаконосъобразни и не се основават на административен акт или на закона. В случая дали целта на тези действия е въвеждане на нова организация на движението, дали такава нова организация въобще ще бъде въведена или не, е без значение и не подлежи на контрол. Правилно искането в тази му част е оставена без разглеждане. Законосъобразно е отхвърлено „искането на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Зелен Младост“, гр.София за незабавно прекратяване на неоснователни действия, извършвани от името на Столична община, представляващи извършване на строително-монтажни работи чрез започване на реконструкцията на [улица], в отсечката от [улица]до [улица]. Производството по чл. 250-254 АПК регламентира извършването на фактически действия от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Предмет на защита по чл. 250, ал.1 АПК могат да бъдат застрашените или нарушени права от неоснователни фактически действия на административен орган или длъжностно лице. Критерият, установен от АПК, изисква фактическото действие да не се основава на административен акт или на закона, т. е. трябва да липсва правно основание за извършването на това фактическо действие. Правилно първоинстанционният съд е установил, въз основа на представените по делото доказателства, че процесните СМР се извършват съгласно одобрени на 12.08.2022 г. от НАГ проекти и издадено Разрешение за строеж №Б-129/12.08.2022 г. на Гл. архитект на Столична община за „Реконструкция на [улица]от [улица]до [улица]ІІ етап „Реконструкция на [улица]от [улица]до [улица], в това число отливен канал по [улица]до заустването му в река Владайска и съпътстваща инфраструктура“ и на основание Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура от 18.07.2024 г. При акт, какъвто в случая е налице, е без значение дали същият е законосъобразно издаден или не и дали жалбоподателят има правен интерес да го обжалва или не. Както бе отбелязано по-горе за да бъде разпоредено прекратяване на действията основано на чл. 250, ал. 1 АПК, то следва да е налице предвидената отрицателната предпоставка - липса на административен акт или на законово основание. Наличието на административен акт, в случая разрешение за строеж и останалите одобрени строителни книжа като основание за извършване на действията, чието прекратяване се претендира, елиминира приложението на визираната норма и е пречка за постановяване прекратяване на извършваните действия. Доколко административния акт е законосъобразен не е предмет на изследване в настоящото производство. Възможността на частния жалбоподател да обжалва административния акт или липсата на такава възможност, също не са предмет на изследване в производството по чл. 250 и сл. от АПК. Предвид изложеното, оспореното разпореждане на Административен съд София град като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на Столична община следва да бъдат присъдени претендираните разноски По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,