Определение № 2413 от 17.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1294/2024 г.

Производството е по чл.47, ал.2 ЗМТА. Образувано е по иск И. З. А., чрез адв. Г.Б. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за прогласяване нищожност на арбитражно решение №1880 от 10.09.2009г. по арб.дело №1880/2009г. на арбитър Б. Г.. Ищецът твърди, че спорът, разрешен от арбитража, е потребителски и е неарбитрируем, поради което и арбитражното решение е нищожно. Поддържа, че е узнал за решението на 28.05.2024г., когато е направил справка по гр.д. №1267/2012г. по описа на СГС, по което е издаден изпълнителен лист за присъдените на ответника суми. Оспорва да е бил уведомяван и да е участвал в арбитражното производство, както и да е получавал арбитражното решение. С оглед изложените в исковата молба твърдения ищецът представя писмени доказателства по опис. Моли да се изиска и приложи гр.д. №1267/2012г. по описа на СГС, VІ-13 състав. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва иска, като излага доводи както за неговата недопустимост /поради предявяването след преклузивния срок и поради прехвърляне на процесните вземания с договор за цесия на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/, така и за неоснователността му. Твърди, че ищецът е бил уведомен за арбитражното дело и арбитражното решение- арбитражното решение му е било връчено още през 2010г., като на 09.05.2012г. му е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело №682/2012г. на ЧСИ Б. Б., а на 09.05.2012г. и на 30.04.2015г. са били наложени запори на трудовото му възнаграждение, на 31.05.2012г.- запор на банкова сметка. Поддържа, че след запорите от страна на работодателя на ищеца са правени удръжки за над 1 000 лева от трудовото му възнаграждение. След прехвърлянето на вземанията на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е образувано ново изпълнително дело №1481/2019г. на ЧСИ Д. С., по което е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Изп.дело е било прехвърлено при ЧСИ К. П. с район на действие ОС-П., като е преобразувано като изп.дело №1532/2023г. На ищеца отново е била връчена покана за доброволно изпълнение на 02.02.2024г. С оглед изложеното, ответникът намира, че исковата молба е подадена след изтичане на 3-месечния преклузивен срок. Поддържа и доводи, че арбитражни решения, постановени по спорове, по които едната страна е потребител по смисъла на ЗЗП и влезли в сила преди измененията в ГПК, ЗМТА и ЗПК, не следва да бъдат разглеждани и преценявани в светлината на новите законодателни промени, тъй като правоотношенията са възникнали, развили са се и са приключили по стария ред. С оглед изложените в отговора на исковата молба твърдения ответникът представя писмени доказателства по опис. Моли да се изискат и приложат горецитираните изпълнителни дела. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид твърденията на страната и данните по делото, намира следното: Искът е предявен от процесуално легитимирана страна, като по въпроса относно спазването на законоустановения 3-месечен срок, респ. допустимостта на производството, съдът ще се произнесе след прилагане на арбитражното дело и посочените от ответника изпълнителни дела. По искането за приемане на писмени доказателства съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение