Решение № 2183 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на П. В. Г., подадена чрез адвокат И. Демерджиев против Решение № 9164/24.10.2025 г., постановено по административно дело № 2140/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РДЦ-24-797/21.08.2024 г. на Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Жалбата се поддържа от адвокат Демерджиев, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна, Кмет на Район „Централен“ при Община Пловдив, редовно призован, не се представлява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспорената заповед е наредено на П. В. Г. да премахне незаконен строеж „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор], разположена в [УПИ], кв.9 по плана на [жк], с административен адрес [улица], Пловдив“. Съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта, развивайки мотиви за нейната законосъобразност, след като е приел, че е постановена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в разрешаване на правния спор при неизяснена фактическа обстановка. На първо място, административният съд неправилно е определил приложимите за случая разпоредби за преценката за търпимост на строежа. Приел е, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, но не това са приложимите за случая норми, тъй като е установено, че пристройките и надстройката са изградени през 1995 г. Тоест, случаят попада под приложното поле на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, в която хипотеза незаконният строеж не се премахва, ако е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, и ако е деклариран от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Освен това, се касае за три отделни застройки, две от които се разположени в [УПИ] от кв.9 /частна собственост на адресата на заповедта/, а третата попада в УПИ I-за озеленяване от кв. 368 по плана на „Хълм на младежта“, който е публична общинска собственост, което предполага различия при изследване на търпимостта им. Тези различия са посочени и от вещото лице, което при изслушването му в съдебно заседание е заявило, че пристройката от изток попада върху предвидено с плана застрояване, което важи частично и за надстройката. Съдът не е издирил и приложил относимата за търпимостта на трите застройки норма и съответно не е установил и анализирал посочените в нея предпоставки за всяка една от тях, което е било необходимо с оглед законосъобразното разрешаване на този въпрос, който е от съществено значение за спора. На следващо място, неизследвано е останало съответствието на заповедта с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, предвид обстоятелството, че с нея е разпоредено премахването на пристройки и надстройка над основна жилищна сграда, без същата да е предмет на заповедта и как това би се отразило върху конструктивната й цялост, здравина и устойчивост. Видно от мотивите на заповедта, дори административният орган е изложил мотиви в тази насока, като е приел, че премахването на конструктивните елементи, ще доведе до значителни промени в конструкцията на строежа, които ще се отразят пагубно на конструктивната сигурност и безопасното ползване на останалата част. Липсва произнасяне на съда по този въпрос, като същият не е бил предмет на изследване и от допуснатата съдебно-техническа експертиза. Предвид изложените мотиви и тъй като съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което не може да бъде преодоляно от настоящата съдебна инстанция предвид разпоредбите на чл. 219 и чл. 220 АПК, същото ще следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат на този етап от производството. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,