Определение № 55 от 10.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 620/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Сдружение „ Професионален футболен клуб Ботев“, [населено място] против решение №2281 от 18.10.2019г. по т.д.2495/2019г. на Софийски апелативен съд. С молби вх. № 31072/09.02.21г. и вх. № 508/21.01.21г. адв. С. М. е заявил, че с решение от 15.01.1921г. на Софийски градски съд на основание чл.632,ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на ответника по касация – „ Рент Мениджмънт“ АД и е постановено заличаването му от Търговския регистър при Агенция по вписванията. Решението като необжалвано е влязло в сила. От датата на вписване на заличаването на търговеца в ТР-08.02.1921г., същият е загубил своята правосубектност и възможността да бъде страна в процеса. Този извод се налага поради това, че конститутивният ефект на заличаването предпоставя края на юридическото лице– аргумент на обратното основание – чл. 67 ТЗ, а съгласно чл.26 ГПК, същият по тази причина вече не може да бъде и надлежна страна в процеса, тъй като правосубектността е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а загубата й по време на висящия пред настоящата инстанция исков процес има за правна последица прекратяване на касационното производство. Касаторът е поискал с цитираните молби обезсилване на решенията, постановени по спора като правна последица от заличаване на ответника по касация. Както вече бе мотивирано, именно от датата на вписване на заличаването на дружеството ответник -08.02.2021г.- същият е загубил своята правосубектност и възможността да бъде страна в процеса, като този факт е настъпил през време на висящност на касационното производство / касационната жалба, инициираща това производство е подадена на 04.12.2019г../. Както бе отбелязано конститутивният ефект на заличаването предпоставя края на юридическото лице, като този ефект няма ретроактивно действие, а настъпва от момента на вписването в търговския регистър на постановеното заличаване на търговеца. Тогава юридическото лице представа да съществува,. Следователно, от тогава не е налице и надлежна страна – основание за прекратяване на висящото съдебно производство. В тази връзка искането за обезсилване на постановените съдебни актове е неоснователно, именно, с оглед това, че при постановяване на решенията пред първостепенния и въззивният съд, липсва основание за прекратяване на производството, тъй като търговеца към този момент не е бил заличен. Т.е. проведените производства са с надлежни страни и по отношение на тях настъпилото пред ВКС основание за прекратяването им не е налице. Респективно, не следва да бъде заличаван постановения в тези производства резултат, тъй като той е такъв по отношение на надлежно конституирани страни, притежаващи както процесуална правоспособност, така и процесуална дееспособност. Доколкото, производствата пред инстанциите са самостоятелни и продължаването на процеса се дължи на деволутивния и суспензивен ефект на жалбата срещу постановеното вече решение, то пренасянето на спора в по-горна инстанция по реда на инстанционния контрол също има своята самостоятелност, и съответно прекратяването му не може да има за правна последица обезсилване на вече постановите решения. Поради това, не може да бъде споделено разбирането на молителя, че влизането на решението в сила към момент, към който дружеството, вече е заличено изисква обезсилване на постановените при негово участие, преди заличаването му решения. Следва да се прави разлика между субективните предели на силата на пресъдено нещо и влизане на съдебният акт в сила. Влизането на решението в сила винаги е факт, стоящ извън приключилото пред инстанцията производство в хипотезите на иницииран инстанционен контрол, т.е. то зависи не от субективното обвързване на страните с влезлия в сила акт, а със стабилизиране на решението чрез настъпване на неговата необжалваемост и неизменност- факти осъществявани обективно и независимо от волята на страните. Извън това и с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо, няма основание този ефект да не настъпи спрямо страната, която не е заличена, както и по отношение на нея няма основание да бъде заличаван процес, проведен валидно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение