Определение № 132 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 978/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. А. от [населено място] срещу въззивно решение от 19.07.2012 г., постановено по гр. д. № 6/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ „Б” състав. С посоченото решение е потвърдено решение № І-44-137 по гр. д. № 38740/2010 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] положителни установитгелни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.193, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземания за сумите 10 465 лв. - неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, оформена със застрахователна полица № 0303А/359754, и 535 лв. - обезщетение за забава за периода 03.07.2009 г. - 22.03.2010 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 13605/2010 г. на Софийски районен съд, и на основание чл.78, ал.8 ГПК е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника за всяка инстанция в размер на по 670 лв. В жалбата се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане решението да бъде отменено, а искът - уважен със законните последици. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, аргументирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът по касация ЗАД [фирма] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл.283 ГПК, касационна жалба се подава в едномесечен срок от връчване на въззивното решение на страната. Срокът е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на правото на касационно обжалване. От съобщението, приложеното към гр. д. № 6/2012 г. на Софийски градски съд, е видно, че препис от въззивното решение е връчен на касатора чрез процесуалния му представител по делото адв. Т. Т. на 31.07.2012 г., от която дата е започнал да тече едномесечният срок по чл.283 ГПК за касационно обжалване. Броен по правилото на чл.60, ал.3 ГПК, срокът е изтекъл на 31.08.2012 г. /присъствен ден - петък/. Касационната жалба е подадена в регистратурата на Софийски градски съд на 03.09.2012 г. /понеделник/, т. е. след изтичане на установения в чл.283 ГПК едномесечен срок, като по делото няма данни и доказателства същата да е изпратена по пощата най-късно на 31.08.2012 г. /чл.62, ал.2 ГПК/. Изложените обстоятелства обосновават извод, че жалбата е процесуално недопустима поради пропускане на предвидения в процесуалния закон преклузивен срок за подаването й, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,