Определение № 164 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 339/2012 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 5588/14.11.2011 г. от ищците С. М. С., С. Г. У., С. Г. У., М. А. С., С. А. Ж., И. С. С., М. И. С. и П. Г. С. за отмяна на влязло в сила решение № 128/25.11.2009 г. по в. гр. дело № 838/2008 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 227/16.06.2008 г. по гр.дело № 96/2006 г. на Поморийския районен съд в частта по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС, както и за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 227/16.06.2008 г. по гр.дело № 96/2006 г. на Поморийския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на С. С. В. и В. Т. С., че последните са собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на имот пл. № *в кв.* по кадастралния план на [населено място] и вместо отменената част предявения установителен иск е уважен на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Молителите поддържат, че е налице ново обстоятелство, съответно ново писмено доказателство – влязло в сила решение № 20/11.03.2010 г. по нахд № 10/2010 г. на Поморийския районен съд, потвърдено с решение № 163/22.02.2011 г. по внахд № 401/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което В. Т. С. е призната за виновна в това, че в писмена декларация от 27.10.2004 г. е потвърдила неистина, изразяваща се в обстоятелството, че изградената двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м. в имот пл. № * в [населено място] е изградена през 1986 г. Според молителите налице е и хипотезата на чл.303,ал.1,т.2 ГПК – по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ върху който е основано решението – влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд по внахд № 401/2010 г., с което е установена неистинност на декларация, представена от В. Т. С. от 27.10.2004 г. Към молбата са приложени Решение № 20/11.03.2010 г. по нахд № 10/2010 г. на Поморийския районен съд и решение № 163/22.02.2011 г. по внахд № 401/2010 г. на Бургаския окръжен съд. Ответниците по молбата за отмяна В. Т. С. и С. С. В. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение № 128/25.11.2009 г. по в. гр. дело № 838/2008 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 227/16.06.2008 г. по гр.дело № 96/2006 г. на Поморийския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на С. С. В. и В. Т. С., че последните са собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на имот с пл. № * в кв.* по кадастралния план на [населено място] и вместо отменената част предявения положителен установителен иск за собственост на описания недвижим имот от С. В. и В. С. срещу молителите е уважен. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Поморийския районен съд в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск на молителите срещу С. В. и В. С.. С решение № 817/19.08.2011 г. по гр.дело № 520/2010 г. на ВКС I г.о. не е допусната за разглеждане касационната жалба, подадена от С. М. С. срещу въззивно решение № 128/25.11.2009 г. по в. гр.дело № 838/2008 г. на Бургаския окръжен съд. Молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 от ГПК от деня, в който на молителите е станало известно новото обстоятелство, съответно са могли да са снабдят с новото писмено доказателство, както и в тримесечния срок по чл.305,ал.1,т.2 ГПК. Постъпила е в Районен съд [населено място] на 14.11.2011 г. Съдът намира, че молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане по същество в открито съдебно заседание, тъй като е подадена в преклузивния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Подадена е от легитимирани страни – ищци по делото и са посочени мотивирани основания за отмяна – чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение