Определение № 3524 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Е. Т., подадена чрез пълномощник адвокат Ц. Замфиров, срещу решение № 2486/09.09.2025 г., постановено по адм. дело № 381/2022 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-17-198/10.08.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335 от 24.06.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе и са присъдени в полза на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение и и административният акт, както и решението в частта за разноските. Претендират се разноските по делото. Ответникът директор на ТП на НОИ Русе в писмен отговор подаден чрез процесуален представител старши юрисконсулт И. Карамфилова оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационното оспорване и моли съда да остави жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. Заявява, че в съдебното решение е записано, че подлежи на обжалване, но редът на АПК не се прилагал съобразно специалния режим в чл. 119 от КСО, тъй като размерът е до 1000 лева и има ограничение за обжалването по реда на АПК. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното решение № 2486/09.09.2025 г., постановено по адм. дело № 381/2022 г. по описа на Административен съд гр. Русе,с което е отхвърлена жалбата на В. Е. Т. против решение № 2153-17-198/10.08.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335 от 24.06.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, като неоснователна. С разпореждането на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО и във връзка с разпореждане № 4/N01018 от 14.01.2022 г. и разпореждане № 2139-17-4 от 16.02.2022 г., е разпоредено на касатора да възстанови недобросъвестно получена от него сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.02.2019 г. до 31.12.2020 г. в размер 249.58 лв., от които главница 203,65 лв. и законна лихва 45,93 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 24.06.2022 г. За да отхвърли жалбата на Т., Административен съд Русе приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити, без допуснати съществени процесуални нарушения и е съответен на материалния закон. Обосновано е наличие на всички законови предпоставки за издаването на разпореждането за възстановяване на неоснователно получената пенсия по чл.98, ал.2 от КСО. Обсъдено е възражението за добросъвестност при получаване на разпоредените за възстановяване парични суми. В решението е посочено, че подлежи на обжалване пред ВАС на РБ. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че въпреки така посоченото, съдебното решение на Административен съд – Русе е окончателно и възражението на прокурора за недопустимост на производството е основателно. Съгласно нормата на чл.119 КСО на касационно обжалване по реда на АПК подлежат всички решения на административния съд, с изключение на тези, постановени по жалби срещу актовете по чл.117, ал.1,т.1 и т.2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж"“. В случая жалбата на В. Е. Т. е срещу акт на ръководителя (директор) на ТП на НОИ – Русе, постановен по жалба срещу акт по чл.117 ал.1, т.2, б. „д“ КСО (разпореждане за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2), в който е посочен размер до 1000 лева. Видно от съдържанието на разпореждане № РНП-1-4-17-01153335 от 24.06.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, на основание чл.98 ал.2 т.2 във вр. с чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО, касаторът е задължен да възстанови недобросъвестно получена от него сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.02.2019 г. до 31.12.2020 г. в размер 249.58 лв., от които главница 203,65 лв. и законна лихва 45,93 лв. Тъй като в чл.119 КСО относно актовете по чл.117, ал.2, б. „д“ е посочен необжалваем размер – до сумата от 1000 лева, се налага извод, че съдебното решение на административния съд е окончателно, независимо от вписаното в него, че подлежи на обжалване. Предвид изложеното касационната жалба на В. Е. Т. срещу решение № 2486/09.09.2025 г., постановено по адм. дело № 381/2022 г. по описа на Административен съд гр. Русе, се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл.215, т.4, във вр. с чл.213а, ал.6, т.2, предл. последно АПК, а образувано по нея съдебно производство - да се прекрати. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Съгласно чл.143 ал.3 от АПК в полза на НОИ – София, юридическото лице в полза на което се присъждат разноските, съгласно § 1 т.6 от ДР на АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,