Определение № 374 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Касаторът [фирма] иска Върховният касационен съд да измени в частта за разноските своето определение № 277/ 31.08.2017 г., с което не допуска до касация въззивното решение. Молбата обосновава с довода, че е прекомерно адвокатското възнаграждение от 3 000 лв., което е осъден да репарира на ответника по касация и иска съдът да го намали до минималния размер от 740 лв. Ответникът по касация М. С. Я. възразява, че молбата е неоснователна, а посоченият от касатора размер от 740 лв. е по-нисък от минималния, доколкото база за неговото определяне е цената на иска за 23 400 лв. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с подадената молба, при спазване на срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК и при наличието на правен интерес, касаторът допустимо упражнява правото, което им признава чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането за репарация на платеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, възложено в тежест на касатора с определението по чл. 288 ГПК, ответникът по касация е направил с писмения отговор на жалбата; ГПК не предвижда връчване на препис от този отговор; определението по чл. 288 ГПК е постановено в закрито заседание и е сложило край на делото. Следователно единствената възможност касаторът да упражни възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е в иницираното производство по чл. 248 ГПК. След тези съображения за допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК, касационният състав я намира основателна. Съображенията са следните: Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално зададения съобразно изискването от чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение е винаги евентуално. Съдът се произнася по него, ако се осъществят предпоставките на съставите за ангажиране на гражданската отговорност за репариране на разноските, направени по делото пред съответната инстанция в зависимост от изхода на спора (на чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК). Адвокатското възнаграждение е една от тези разноски. При преценката за неговата основателност съдът е длъжен да установи обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените от насрещната страна по делото разноски. Съдът привежда дължимото (заплатеното възнаграждение) в съответствие с тези предели. Ако за останалите направени разноски по делото, страната която дължи да ги репарира, не може да поставя спор за основанието/ и размера, защото те са определен от закона (държавната такса) или от съда (разноските по събиране на доказателствата), чл. 78, ал. 5 ГПК допуска до съда да се отнесе правния спор за еквивалентността на адвокатското възнаграждение с положения от адвоката по делото труд. Заплатеното адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна сложност на исковото производство, развило се пред съответната инстанция, а разликата в повече остава в тежест на страната, която го е договорила. Страната, която с неоснователното си поведение е предизвикала правния спор или го е отнесла до горната инстанция, е длъжна да понесе само онези разноски, които насрещната е била принудена да направи, но точно (само) тях. Чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда и ограничение в дейността на съда по установяване на причинно-следствената връзка между направения по делото разход и положените от адвоката усилия по конкретното дело. Упражнявайки своето правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да слезе под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба № 1/ 09.07.2004 г. До него законодателят фингира наличието на причинно-следствената връзка. Липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК законът приравнява на признание от длъжника, че платеното от насрещната страна е еквивалентно на труда на адвоката. За разлика от стария ГПК, при такова признание (липса на възражение за прекомерност) законодателят изключва компетентността на съда служебно да установи причинно-следствената връзка, респ. да приведе заплатеното с дължимото на адвоката. Следователно за разлика от отменения ГПК в сега действащия законодателят придава особено значение (тежест) на признанията на длъжника по осъществяването на релевантния факт – причинно-следствената връзка. А. следва от исторически анализ на чл. 64, ал. 4 ГПК и чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно над размера, до който страната, която е направила възражението за прекомерност, също е оценила труда на своя адвокат. С уговореното (и платеното) от нея тя признава, че на толкова възлиза адвокатския труд по конкретното дело. По аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да уважи над размер, посочен от страната, която е направила възражението, освен ако този размер е по-нисък от минималния по Наредбата. Чрез молбата по чл. 248 ГПК касаторът иска съдът да намали до сумата 740 лв. адвокатското възнаграждение, което ответникът по касация е заплатил за своето представителство пред настоящата инстанция. Този размер, определен на база на интереса от обжалване на въззивното решение, е равен на минималния по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. На сумата 15 169. 56 лв. възлиза интересът от касационното обжалване на осъдителното въззивно решение, а той е съответен на възприетата и уважена основателна част от предявения иск с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ. К. състав не намира, че допълнителен критерий за преценката по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено с молбата по чл. 248 ГПК, формира платеното от самия касатор. В настоящото производство той е бил представляван от юрисконсулт, а не от адвокат. От друга страна, производството по чл. 288 ГПК е разкрило минимална фактическа и правна сложност (аргумент от съдържанието на определението), а положеният от адвоката труд следва да бъде остойностен (равностоен е) на минималния размер. Следователно касационният състав следва съответно да измени определението по чл. 288 ГПК в частта по разноските, които касаторът е осъден да заплати на ответника по касация.