Определение № 782 от 17.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 431/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ответник в производството, срещу Разпореждане № 187 от 02.12.2025г. по т.д. № 1193/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, с което е върната подадената от дружеството молба вх. № 20737 от 10.11.2025г. за изменение на постановеното по делото Определение № 2798 от 07.10.2025г. в частта за разноските. По съображения, че определението, чието изменение в частта за разноските се иска, е постановено не на 07.10.2025г., а на 10.10.2025г., когато е било „заведено и с осигурен достъп до регистъра на актовете на съдилищата, както и ЕПЕП и ел. страница на съда“, се моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен. Без конкретизиране се сочи, че в случая не е спазена Наредба № 4 от 16 март 2017г. за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата, с което частният жалбоподател счита за обосновано поддържаното от него твърдение, че определението е постановено на 10.10.2025г., а не на 07.10.2025г. Ответникът по частната жалба – П. Л. Д., чрез адв. И. И., депозира отговор, с който я оспорва. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да върне подадената от ответното дружество молба по чл.248 ГПК съдията – докладчик от първия тричленен състав на ВКС е установил, че същата е подадена извън установения в чл.248, ал.1 ГПК срок. Този извод е аргументиран с констатацията, че определението, чието изменение в частта за разноските се иска, е постановено на 07.10.2025г.; Поради необжалваемостта му, този акт е влязъл в сила на датата на постановяването му; Следователно, предвиденият в закона преклузивен 1-месечен срок за изменението му в частта за разноските е изтекъл на 07.11.2025г. /петък, присъствен ден/. По съображения, че молбата е подадена на 10.11.2025г., е прието, че същата следва да се върне като недопустима и неподлежаща на разглеждане. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Оплакванията в частната жалба са досежно началния момент, от който е започнал да тече едномесечният преклузивен срок по чл.248, ал.1 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл.288 ГПК от първия състав на ВКС Определение № 2798 по т.д. № 1193/2025г., с оглед изразеното несъгласие с отразената в акта дата – 07.10.2025г. Съгласно чл. 10 от Наредба № 4 от 16 март 2017г. за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата, при извършване на вписване, редакция или изтриване регистърът генерира автоматично момента / дата, час, минута и секунда/ на въвеждането на информацията в база данни при спазване на изискванията за отчитане на единно време по чл.360 б, ал.2 от Закона за съдебната власт /ал. 1/, като регистърът осигурява връзка между всяко обявяване и регистрационния номер, под който то е извършено /ал.2/. При обявяване в електронната партида на съдебния акт от съдебния служител по чл.3, ал.2, системата съхранява подробен електронен дневник /чл.9, ал.3/, съдържащ данни за номер и дата на постановяване на акта – чл.9, ал.3, т.6 от Наредбата. След служебна проверка в ЕИСС се установи, че отразената в определението дата – 07.10.2025г. съответства на генерираната в системата дата на обявяване на акта в електронния регистър. Неоснователно в тази връзка е единственото оплакване на частния жалбоподател за неправилност на обжалвания акт, аргументирано с тезата, че посочената в същия дата на обявяване - 07.10.2025г. не съответства на датата, на която актът е „заведен“ в системата, а именно 10.10.25г., от който момент процесното определение е било достъпно чрез ЕПЕП и електронната страница на съда. В тази връзка обаче няма твърдения и данни използваната от Върховен касационен съд информационна система да не е отчитала единното време по определения стандарт по смисъла на чл.6 от Закона за електронно управление, към който препраща чл.360 б, ал.2 от Закона за съдебната власт. С оглед на горното, следва да се сподели направеният от съдията-докладчик извод, че искането по чл.248 ГПК за изменение на определението в частта за разноски е депозирано след изтичане на преклузивния едномесечен срок от влизане в сила на акта, което обуславя процесуална недопустимост на молбата. Следователно, правилно същата е върната с обжалваното разпореждане. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение