Решение № 149 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 595/2009 г.

Решение № 149 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 595/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева С решение № 1262/3.12.2008 г. по гр. д. № 1760/2008 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска за установяване, че ответниците П не са собственици на 600/889, 90 ид. ч. от имот пл. № 501 в землището на гр. В., кв. Виница. Ищците К. С., К. К., Х. П. и Д. П. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, която е допусната до разглеждане с определение № 811 от 31.07.2009 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационните оплаквания са за необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с приложението на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Ответниците не вземат становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предявен е отрицателен установителен иск относно правото на ответниците да изкупят имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, предвид възможността същият имот да бъде възстановен на ищците като наследници на бившия собственик по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че построената от ответниците сграда в имота отговаря на изискванията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и че са налице всички други условия на закона- ответниците да имат качество на ползватели и да са платили цената на земята, поради което заключил, че правото на ползване е трансформирано в право на собственост, изключващо възможността същият имот да се възстанови на ищците. Според описанието на сградата тя представлява дървена сглобяема постройка от едно помещение с площ 12, 52 кв. м., поставена е върху бетонова площадка, под която има масивно зимнично помещение от тухли и стоманобетон. Има електрическа инстанция, а чешмата и тоалетната са в двора. Не е установено наличието на помещение за кухня, както се твърди от ответниците, като относно това обстоятелство следва да се кредитира заключението на в. л. Атанасова от 16.05.2008 г., а не показанията на очевидно заинтересованите свидетели Ю. В. и П. Д. С оглед на тези данни следва да се приеме, че решението е постановено в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд относно това на какви условия следва да отговаря сградата, посочена в § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, за да се даде право на ползвателя да изкупи терена под нея. Тези условия са посочени по положителен начин в чл. 303б ППЗТСУ относно възможността в земеделски имоти да се изграждат само сгради за сезонно ползване и Наредба № 5/77 г., където в чл. 177, ал. 3 е посочено, че постройката за сезонно ползване и инвентар/ каквато по предназначение и начин на ползване е и процесната/ трябва да се състои най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентара. Същевременно сградата не трябва да е от категорията на тези описани в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, според която не са сгради по смисъла на § 4а изградените стопански посторйки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, независимо от площта им и вида на конструкцията. При съобразяване на тези изисквания следва да се приеме, че дървената сглобяема постройка от едно помещение и мазе под нея не може да се определи като сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като липсва помещение за кухня или кухненски бокс и постройката по-скоро е от тези описани в § 1в, ал. 3 - предназначена е за подслон и съхраняване на инвентар, а не е сграда за сезонно ползване по смисъла на чл. 303б ППЗТСУ. По изложените съображения следва да се приеме, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, -основание по чл. за да бъде отменено и да се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на предявения иск. Водим от горното и на основание чл. ГПК съдът